Таня и Тихо

Таня и Тихо бяха гаджета от 5 години. Допадаха си и се обичаха, макар тя да беше емоционална и целенасочена, а той по-затворен и хаотичен. Бяха заедно на бала. Всъщност там се запознаха. Той не беше ученическата й любов, тя считаше че връзката им е започнала когато и двамата са преминали на по-горно ниво, изоставяйки част от училищните си илюзии.

Таня току-що беше започнала да работи като стажант в една финансова къща. Почти без усилие влезе в университета, почти без усилие завърши и първата фирма на която подаде документи я одобри. Имаше нещо в това момиче. Късмет ли беше, чар ли беше, но нещо имаше.

Нещата с Тихо стояха по съвсем друг начин. Той се луташе насам-натам и търсеше себе си. „Това ще ми е най-голямата награда,” – беше казвал не един път на маса – „да открия за какво точно съм роден.Тогава ще му се посветя изцяло и ще правя пари докато върша това, което ми харесва.” Приятелите му го поглеждаха както гледаха голямата бяла мечка в зоопарка – с уважение, защото беше различна от останалите животни и със съчувствие защото беше затворена.

Таня и Тихо се виждаха 2-3 пъти на седмица, понякога по-често, но никога по-рядко. Преди физическото винаги обръщаха внимание на духовното – ходеха на кино, обсъждаха книги, лятото сядаха в парка и се любуваха на живота във всичките му щъкащи насам-натам разновидности. После потегляха към едностайния на Таня и там за около два часа духовното отстъпваше на сетивното. У Тихо не ходеха, той живееше с майка си и не им се струваше удобно. Мисълта за съвместен живот се беше прокрадвала няколко пъти, но сериозно не бяха обсъждали въпроса. Тихо се тормозеше че няма да може да издържа семейство, а на парите на майка й и баща й не искаше да разчита.

От време на време, разбира се, си казваха по нещо накриво и се разделяха понастръхнали, но на другия ден все намираха начин да се сдобрят и идилията започваше отначало. Приятелите им гледаха на връзката им като на кварталното кафе, в което се събираха – не се набиваше на очи, но потрябва ли ти винаги си беше там. Често обсъждаха, че никой не го беше виждал затворено.

Един ден Таня получи писмо. Бивша съученичка, която живееше в Испания я канеше на гости. Радина беше заминала за Мадрид преди 3 години, занимаваше се с дизайн на дрехи за деца и не се оплакваше от живота си. Майка й шиеше от 20 години и Радина, която уж се изнервяше от тракането на Сингер-а, явно беше наследила уменията на майка си да върти ножицата. Беше самоука като майка си, нямаше нито университети, нито курсове зад гърба си, но имаше въображение и мерак за работа и двете й се отплащаха богато. През седемте дни на екскурзията в Мадрид срещна Рамон, бъдещ архитект, прекараха доста време заедно упражнявайки английския си, Радина се прибра в България и след 3 месеца отново замина за Мадрид, тоя път с повече багаж. Живееха заедно без брак, но ето че Рамон беше решил да направи Радина синьора Мендес и тя искаше да се види с Таня за една седмица „по женски” преди да надене халката.

Таня и Радина завършиха заедно 125то СОУ; заедно бяха преписвали на тестовете по математика, заедно се бяха захласвали по Дидо от 9ти „в” и заедно се запознаха с Тихо на бала. Той беше от същото училище, но Таня почти можеше да се закълне че не го беше виждала преди това. След 28ми май излизаха известно време тримата, но Радина все не можеше да хареса отнесения му маниер и преливането от една абстрактна тема в друга и един ден сподели на Таня, че се радва да я гледа захласната по „човека от Луната”, но че вече няма намерение да хаби и час от живота си слушайки го как обяснява че погледът навътре в себе си е стойностен, само ако човек може безпристрастно да хване скалпела и да извърши автодисекция, анализирайки и класифицирайки видяното в категории и субкатегории. Таня не й се разсърди, на нея също и доскучаваше понякога, но тя си го харесваше такъв - умен, задълбочен, различен. От тогава Радина виждаше Тихо само на рождените дни на Таня и общо взето избягваше да сяда близо до него, защото й се доспиваше. Двете излизаха сами и си изкарваха доста забавно. После Радина замина и Таня се посвети изцяло на Тихо и следването си. С Радина общуваха с писма, в началото по-дълги и чести, после по-редки, но все така обстойни и описателни.

Два дни след като Таня замина за Мадрид, разбра че е бременна. Направи си три различни теста и всички показваха едно и също. Предпазните средства ли се бяха оказали неефикасни или нещо не бяха догледали, но ето ти новина – женското парти на Таня и Радина се превърна в неспирна дискусия относно брака, децата и мъжете. Таня не споделяше ентусиазма на приятелката си, за нея подписът в гражданското не означаваше нищо, а и бракът отдавна беше загубил значението си като „основна градивна клетка на обществото”. Самата тя, за пет години стана свидетел на поне три бурни връзки, последвани от шумни сватби и драматични разводи. В двата случая имаше намесени и деца.

Голямата чуденка в главата на Таня не беше дали да задържи детето, отдавна беше решила, като че ли дори не го беше поставяла под съмнение; не беше и дали да се омъжва – нямаше никакво намерение, не само защото считаше за глупаво да се чувства принудена да го направи заради бременността, а и защото всички тия дандании, свързани с публичното заявяване че искаш да живееш с някого я дразнеха. Друга беше основната й мисъл – не знаеше дали Тихо ще се справи с новата си функция на баща. Изведнъж всичката му разсеяност, отвеяност и нестабилност се стовариха върху зашеметената Таня със страшна сила. Тя предпочиташе да гледа детето си сама, отколкото да не знае дали може да се довери на грижите на човека до себе си.

Седмицата в Мадрид измина като кошмарен сън. Таня спа лошо, не й се разхождаше да разглежда забележителности, не се радваше на хубавото време, не успя дори да обърне вниманието което искаше на приятелката си. Уморена от самата себе си, тя събра багажа и в един мрачен неделен следобед кацна в София.

Тихо изслуша новината с внимание, загледа се, вдигнал вежди, в линията, която покривите на къщите образуваха в далечината, прегърна я и каза че всичко ще е наред, а това още повече усили безпокойствието й, защото Таня беше убедена че той дори не осъзнава какво им предстои.

След нормално протеклата бременност, преместването им в нов, малък но уютен апартамент, подарък от родителите на Таня и нейната тиха лудост, причинена от страха от бъдещето, на 18ти юли Таня роди здраво момиченце, което нарекоха Евгения.

От момента, в който Тихо пое детето, в очите му се разгоря пламък, за чието съществуване Таня не бе и подозирала. Той заприлича на пружина, готова да се разгъне във всеки един момент ако детето се размърда или проплаче. Къпеше я, приспиваше я, пееше й, говореше й, живееше за нея. За детегледачка и дума не можеше да става.

Таня спря да кърми и се върна на работа. Тихо спря да търси за какво е роден и разбра че дъщеря му е осмислила живота му, както нищо досега. Той плуваше в това ново море, вечер заспиваше удовлетворен, сутрин се събуждаше от нетърпение да види Ева и мечтаеше за деня, в който Таня ще му съобщи че отново е бременна..