понеделник, 19 май 2008 г.

* * *

Изненадано погледнах ръката си, за да открия източника на нежното докосване, което бързо се преместваше към върха на пръстите ми. Беше животинче прилично на калинка, но цветовете му бяха други. За секунди се зачудих откъде се е взело и защо го усетих едва когато започна да се движи. Избутах го внимателно до перваза на терасата, то продължи към ръба му и когато застана точно там ме прониза страх, че сега ще падне и кой знае какво ще остане от него когато стигне земята. В този момент то разпери тънички крилца и уверено отлетя.

В колко от случаите се тревожим излишно за човека срещу/до нас, щом понякога дори най-безпомощно изглеждащото живо същество може да ни изненада със скритите си способности за оцеляване..

3 коментара:

Анонимен каза...

Често се отървавах от разни неприятни насекоми като ги хвърлях през терасата. Мислех че това не им пречи и успокоявах природозащитната си съвест. Наскоро установих, че дори и най-малката твар умира след падане от височина.

В колко от случаите се успокояваме с идеята, че и най-безпомощно изглеждащото същество би оцеляло само, вместо да се ангажираме снякакъв вид помощ?..

YFM каза...

Като направиш белите квадратчета на шахматната дъска черни, а черните - бели, се налага или да си смениш мястото за да започнеш партията, или да завъртиш дъската, защото квадратчето отдясно на състезателя трябва да си остане бяло.
Ако замениш предимствата на каквото и да било с недостатъците му обаче, смяната на настройката ти, за да започнеш "партията" от същата отправна точка, едва ли ще бъде толкова лесна като смяната на мястото..

K8QP каза...

u simply ме утрепа с този пост....^^^^^^^^^^