Фил

Денят, в който Фил се почувства различен, по нищо не се отличаваше от останалите в живота му. Не можеш да откриеш нищо особено в един ветровит есенен ден, извадил късмета да е малко по-топъл от нормалното за сезона. Тук-таме по небето се виждаха малки късчета весело синьо, но по-голямата част имаше мръсносивия цвят на ... “КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ ...?!” Усещането така го стресна, че едва не заля ръката си с горещо кафе. Под кожата му пробягваха къси, но силни импулси и левият му крак започна да изтръпва. Опита се да се изправи, залитна и непохватно се опря с дясната си ръка на масата, чашата с кафе се заклати и няколко капки загубиха третото си измерение, превръщайки се в нескопосана рисунка на страницата на отворената книга.

Принуден да седне отново, Фил се опита да ревизира ситуацията. Чувстваше се отлично с изключение на все повече изтръпващия си ляв крак. Запретна панталона си и изпита странното усещане че дори може да види изтръпването. Хвана крака си малко под коляното и стисна здраво. Нищо. Не усещаше абсолютно нищо. Ако очите му бяха затворени, мозъкът му нямаше да регистрира докосването. Паниката започна да пълзи по гърба му, а изтръпването нагоре по хълбока.

Сякаш за да засили чувството му на безпомощност, телефонът започна да звъни. Фил погледна ръбестия му силует на около два метра от себе си, после изтръпналия си крайник и ужасено разбра че дори и да се опита да допълзи до там, едва ли ще успее да се изправи, за да откачи слушалката от стената. Въздъхна отчаяно, събра последните си остатъци здрав разум и реши да изчака изтръпването да отшуми, без да драматизира прекалено.

Точно в този момент пръстите на другия му крак регистрираха познато усещане и започнаха да изтръпват, а нервната система на Фил милостиво натисна копчето за изключване и той загуби съзнание.

Когато се свести, май всичко си беше по старому. Изтръпване нямаше, само че.. „КЪДЕ СА МИ КРАКАТА??” Фил премигна няколко пъти, ущипа се за да провери дали не сънува, погледна пак.. Не, нямаше ги. Всъщност да, там си бяха защото установи че може да се изправи и да се движи съвсем нормално, но не се виждаха..

* * *

С времето Фил свикна да контролира изтръпването, свикна и с осезаемата загуба на плътност, дори започна да му харесва. Най-трудно беше с главата, там освен изтръпване, чувстваше и болка, но се надяваше с практиката да изчезне..