Тя ходеше на мачовете му не защото обичаше да го гледа как кърви или триумфира накрая. Харесваше й как той подчиняваше противниците си. Моментите, когато човекът с другия цвят гащета вдигаше ръце в ръкавици, за да предпази лицето си или отстъпваше назад към ъгъла й бяха по-любими дори от мига в който Марк го просваше на земята.
Не че имаше афинитет към проявите на жестокост, напротив, аркадите от които в повечето случаи буквално струеше кръв я ужасяваха и въпреки това демонстрацията на надмощие като комплекс от сила и стратегия притежаваше някаква хипнотична магия, която я разтърсваше из основи и тя не можеше да откъсне очи от нападнатото човешко същество, което само секунди преди това беше горда непокътната маса от пулсиращи жили и мускули.
Хората около нея крещяха до посиняване, размахваха юмруци, ставаха на крака, псуваха падналия и жалеха загубените си пари, а тя седеше без да помръдва като млечнобяла статуя и широко отворените й очи жадно поемаха ставащото на ринга.
На път за вкъщи гледаше с невиждащ поглед размазаните силуети на сградите, покрай които минаваше влака и фигурите, които образуваха светлините им когато леко премрежеше очи и си мислеше как в съблекалнята падащата от душа вода се стича по коричките на раните му и представяше себе си като безплътен ангел, който ги докосва с хладни пръсти и белезите изчезват.
Един ден прочете във вестника, че Марк Нобел, трикратният световен шампион по бокс в тежка категория, е нелечимо болен и преустановява спортната си кариера след мача идната седмица. Този ден тя живя като на сън, не отиде на работа, не отговори на досадно звънящия телефон, не докосна храна и вода и напълни три пепелника с угарки. 15 часа по-късно, без нито една гънка на ослепителния си нов костюм, свежа като априлска утрин и с ангелска усмивка на лицето тя заложи всичките си спестявания на противника му, въпреки че Марк беше единодушно сочен за фаворит заради блестящата форма, в която се намираше, все още недокосната от ранния стадий на болестта.
Той умря пред очите й, там на ринга, след нокаут в седмия рунд и тя беше единственият спокоен човек сред ревящата тълпа. Знаеше че това ще се случи, вече си беше взела сбогом с него още през онзи ден, когато душата й го оплака, него и магията която витаеше около него и я зареждаше с енергия.
Не отиде на погребението му. Не отиде на нито един боксов мач повече. Напусна работа, взе огромната сума пари която спечели и отвори модерна частна клиника за спортисти, която нарече "Ангел-хранител".
Няма коментари:
Публикуване на коментар