Една от най-старите познати на света игри. Първите писмени сведения за победител във въпросната игра – някоя си Ева, която небрежно подметнала на приятеля си Адам „Не беше кой знае какво.” И след звука от счупено, се врътнала на босата си пета и заминала да си търси маркови дрешки. След това, играта била добре усвоена и от двата пола и продължава да е широко разпространена и днес.
Играе се поне от двама, но броят на участниците може да варира, т. е. понякога играта започва с трима или повече, или играчите се увеличават в хода на играта.
Целта не е да счупиш сърцето за минимално време, а да получиш максимален брой точки, които респективно зависят от постигнатия траен резултат. Играта е записана в каталога в раздел „опасни”, защото докато се опитва да счупи сърцето на противника, играчът може да счупи своето или дори да загуби разума си (многобройни документирани подобни случаи).
За да счупиш сърце е задължително преди това да го разтопиш. Хващаш го здраво и го поставяш на топло място (обикновено до своето). След достигане на температура на топене, процесът е необратим. Тук са необходими известни умения от играча за повишаване на температурата, но има и случаи когато противникът без да иска му помага.
След като сърцето е разтопено, вариантите за продължаване на играта са 2: постепенно да намаляваш температурата или т. нар. „шоков вариант” – незабавно преместване на сърцето на много студено място, например фризер или подобна среда. Поради неустойчивия материал, от който е направено, в него веднага започват да се забелязват пукнатини и сърцето се чупи. Game over.
1 коментар:
хехе но след като се счупи и после си го зглобиш доколкото може, тогава става по твърдо и в следващата игра ще е по сериозен противник, макар че в повечето случеи при повторна среща с противник които го е победил, някак се размеква и твърдината му драстично отслабва
Публикуване на коментар