Кадри_Автентични_оТ Пловдив

Опашката в 8.30 пред сградата на пловдивския КАТ е като част от нискобюджетен холивудски екшън. Статистите са много, търпеливо чакат да си кажат двете реплики, завързват мимолетни запознанства помежду си, обединени от общата загуба на време. Отсреща, обезглавен стълб за осветление напомня на изгоряла до половината кибритена клечка. Великолепните увиснали мустаци на мъж в сигнално жълта жилетка ме подсещат, че на друга снимачна площадка явно правят римейк на "Време разделно". Повечето от статистите очевидно признават безусловното предимство на джапанките и леките летни сандалки, има ги във всякакъв вид и форма. Миризмите също. Добре че все още е сутрин, по обед ароматите ще са еволюирали в нещо много близко до биологично оръжие - вдишваш и умираш в мъчителни конвулсии. Мъж в униформа, с походка на Рамбо, е надянал съсредоточено-отговорна физиономия, тип "Добре че сме ние да се грижим за спокойствието ви". Поглеждам "спокойните" граждани около мен, примирено преместват тежестта си от единия на другия крак и изобщо не ми изглеждат доволни от закрилата му. "За какво е опашката?", пита неразбрал. "Затвориха солариума", ми се ще да му отвърна, "и тук е доста удобно да зачервиш врат, заповядайте при нас". Моят, белият, вече започва да усеща UV лъчите, скоро ще заприличам на добре препържена поничка.
Зад гърба ми е първата линия на римския, извинете ромския квартал. Приятни къщички. Трудолюбивите им обитатели сигурно вече изкарват прехраната си по улиците, за разлика от нас. Ние, чакащите, имаме удоволствието да си спомним за черноморието ни и по-точно какво е усещането след един час без шапка и чадър на плажа. Аз съм от привилегированите, само придружител съм, мога да се разходя до края на опашката без да се боя че ще си изпусна реда. Правя го. Един от последните обобщава ситуацията по телефона: "А, не ме чакайте, тука ще откарам най-малко до обяд".
На връщане имам щастието да мина зад първата линия симпатични къщички на ромския квартал. Това, което виждам, поразително прилича на кадри от военен репортаж.
Мила родино..