петък, 6 юни 2008 г.

Имало едно време - част 2

Нищо подобно обаче не се случвало. Езерото мързеливо миело основите на голямата скала, точно срещу замислената девойка, а лъчите на слънцето карали повърхността му да изглежда като сребрист похлупак. Дните се редели един след друг като перли в наниз и ако кралят не изпращал доверения си Лио да доведе принцесата от езерото на смрачаване, първите слънчеви лъчи на новия ден щели да заварят Бела на същото място под голямото дърво.
Много се тревожел старият крал за дъщеря си. Опитвал се да заинтригува девойката с интересни предмети от цял свят, но ги намирал небрежно разпръснати из целия дворец. Момичето не се радвало нито на забулените танцьорки с изваяни тела, нито на мустакатите фокусници, които вадели птичета от ръкавите си, нито на гълтачите на саби и огън; в очите й никога не горял огън и както веднъж Лио загрижено споделил с краля, "изглеждала като купчина пясъчни зрънца, която всеки момент ще се разпадне".
Един ден, в двореца съобщили за пристигането на чуден пратеник. Високият точно 80 сантиметра Казимир бил дясната ръка на сина на владетеля на Угавия и пристигал по поръчка на господаря си със златна кутия в едната ръка и свитък хартия в другата. Писмото учтиво съобщавало за недвусмислените намерения на Риас, наследника на трона на Угавия, да поиска ръката на Бела, когато тя навърши 18 години, тоест след по-малко от месец, а в кутията имало, както обяснил Казимир, единствена по рода си вълшебна роза. Цветето било живо, но нежните му листенца били сякаш от метал, нямало нито аромата, нито цвета на роза, а легендата твърдяла, че металът се превръща в най-уханната и красива роза на света, само че никой не знаел при какви точно условия, защото нямало жив свидетел на това вълшебство, а предположенията и историите свързани с розата били толкова много, че никой не знаел каква е истината. Риас давал на Бела този изключително рядък подарък в знак на уважение и надежда тя да приеме предложението му.

(to be continued)

Няма коментари: