От какво е породен тоя уродлив човешки стремеж да виждаш първо лошото и ако на пръв поглед няма такова, да продължиш да ровиш, докато не намериш нещо за което да се хванеш; нещо, което едва ли не да те успокои, че не си единственото несъвършено и често нещастно човешко същество? Нима да очерниш нещо или някого може да осмисли деня ти? Струва ли си да използваш енергия и въображение, за да стоплиш егото си с клюки и злобни изказвания и не отнема ли това част от собственото ти достойнство? Такива въпроси си зададох тая сутрин и отговорите заприиждаха като нашествие от скакалци, прескачайки се един друг.
По-лесно е. Защо да полагаш усилия да надскочиш собствената си податливост към бълване на змии и гущери, когато можеш да се отпуснеш в морето от жлъч и да се наслаждаваш на чернилката около себе си? Разбира се че е по-лесно да разлееш кафето върху килима, отколкото да оцениш шарките му.
По-приятно е. Не изглеждат ли собствените ти неуспехи по-малко дразнещи, ако успееш да направиш така, че в очите на другите, чуждите да изглеждат по-малки, по-незначителни, по-мръсни?
По-сплотяващо е. Винаги е по-лесно да намериш другарчета, с които да плюете по нещо, отколкото хора, с които да похвалите някое човешко същество или делата му.
По-успокояващо е. Защо да мислиш върху собствените си кривини, когато можеш да посочиш или да измислиш чуждите? Не действа ли като временно откъсване от личната реалност пренасянето в чуждата?
На всички, които успокояват нервите си с по-горните занимания мога да кажа само следното: Няма нищо по-удовлетворяващо от това да гледаш на света с очите на позитивен, непредубеден наблюдател, въпреки че изисква усилия. В крайна сметка, не предизвикваме ли това, което ни се случва именно с негативната си настройка? Несъмнено, лошите, абсурдни неща несправедливо се случват и на чистите, позитивни хора, но на какво ще заприлича живота ни, ако се превърнем в глутница озлобели кучета, които не могат да спрат да хапят околните, заради собствената си кастрация?
Всъщност както казва Херцогинята от една моя много любима книга "If everybody minded their own business, the world would go around a great deal faster than it does."
По-лесно е. Защо да полагаш усилия да надскочиш собствената си податливост към бълване на змии и гущери, когато можеш да се отпуснеш в морето от жлъч и да се наслаждаваш на чернилката около себе си? Разбира се че е по-лесно да разлееш кафето върху килима, отколкото да оцениш шарките му.
По-приятно е. Не изглеждат ли собствените ти неуспехи по-малко дразнещи, ако успееш да направиш така, че в очите на другите, чуждите да изглеждат по-малки, по-незначителни, по-мръсни?
По-сплотяващо е. Винаги е по-лесно да намериш другарчета, с които да плюете по нещо, отколкото хора, с които да похвалите някое човешко същество или делата му.
По-успокояващо е. Защо да мислиш върху собствените си кривини, когато можеш да посочиш или да измислиш чуждите? Не действа ли като временно откъсване от личната реалност пренасянето в чуждата?
На всички, които успокояват нервите си с по-горните занимания мога да кажа само следното: Няма нищо по-удовлетворяващо от това да гледаш на света с очите на позитивен, непредубеден наблюдател, въпреки че изисква усилия. В крайна сметка, не предизвикваме ли това, което ни се случва именно с негативната си настройка? Несъмнено, лошите, абсурдни неща несправедливо се случват и на чистите, позитивни хора, но на какво ще заприлича живота ни, ако се превърнем в глутница озлобели кучета, които не могат да спрат да хапят околните, заради собствената си кастрация?
Всъщност както казва Херцогинята от една моя много любима книга "If everybody minded their own business, the world would go around a great deal faster than it does."
2 коментара:
Naistina mnogo se nadiavam poveche hora da prochetat tazi publikazia i dai Boje se zamisliat vyrhu kazanoto. A na tezi koito se razkaiat ima koi da im prosti.........
верно е царе сме в ровенето и изравянето...и в измазването и великото доомазване равни нямаме...
а и ако не се пооплачим денят няма да е минал успешно...
ако получиш комплимент в нещо винаги се съмняваш в искреността...
а аз колко клюкаря и злобея....ше ме накараш да се гръмна с такива постове бе жена :)
Публикуване на коментар