.. има килим от дъхава зелена трева и стръкчетата не се пречупват, когато ходя бос по нея. Тук-там е осеяно със скупчени маргаритки и когато се полюшват от вятъра, ми се струва че ми намигат. Вчера си намерих калинка до нощното ти шкафче, взех я внимателно и се опитах да я погаля, а тя замря върху дланта ми и аз се видях с очите й - огромен и тромав. Ужасих се и я пуснах на земята, а после дълго гледах ръката си и си представях как грозен и страшен великан ме взима в шепата си и сърцето ми пърха в гърдите като полудяло. Представих си и как ме повдига до лицето си, за да ми се порадва и вълната от ужасния му дъх сгърчва дробовете ми, а аз отварям по рибешки уста за въздух. Надявам се, след това да ме пусне долу, както аз направих с калинката.
В твоята стая цъфтят прекрасни бели лалета. Когато слънцето изгрее, всяко от тях се превръща в бяло слънчице, а душата ми се топи и самият аз съм река от светлина, по чиито брегове растат лалета.
В твоята стая няма таван и нощем над главата ми блещукат милиони звезди, а небето е кадифено нежно като спомена за устните ти.
В твоята стая няма нужда от прозорци, защото няма стени и въпреки това се чувствам защитен, все едно съм в добре укрепен средновековен замък. Вятърът ми е приятел, всеки следобед ми носи екзотични аромати от другия край на света и ми разказва приказки за странни същества, които някой ден ще видя с очите си.
В твоята стая спя на легло от облаци и винаги сънувам как летя и се рея, свободен като духа на орел..
Мъжете в бяло, на които разказвам за твоята стая, казват че такова място не съществува; че съм си измислил всичко и ако продължавам с безсмислените си брътвежи, никога няма да напусна "моята" стая - малката бяла кутийка, в която единственото прозорче е на металната врата и има решетка. Те не разбират, че ако се наложи да прекарам и един ден в тази клетка, със сигурност ще използвам ножчето, което Джо успя да пъхне в ръкава ми, преди автоматичната врата да се плъзне, същото онова ножче, което добре съм скрил в тайната цепнатина на пода.
В твоята стая..
В твоята стая цъфтят прекрасни бели лалета. Когато слънцето изгрее, всяко от тях се превръща в бяло слънчице, а душата ми се топи и самият аз съм река от светлина, по чиито брегове растат лалета.
В твоята стая няма таван и нощем над главата ми блещукат милиони звезди, а небето е кадифено нежно като спомена за устните ти.
В твоята стая няма нужда от прозорци, защото няма стени и въпреки това се чувствам защитен, все едно съм в добре укрепен средновековен замък. Вятърът ми е приятел, всеки следобед ми носи екзотични аромати от другия край на света и ми разказва приказки за странни същества, които някой ден ще видя с очите си.
В твоята стая спя на легло от облаци и винаги сънувам как летя и се рея, свободен като духа на орел..
Мъжете в бяло, на които разказвам за твоята стая, казват че такова място не съществува; че съм си измислил всичко и ако продължавам с безсмислените си брътвежи, никога няма да напусна "моята" стая - малката бяла кутийка, в която единственото прозорче е на металната врата и има решетка. Те не разбират, че ако се наложи да прекарам и един ден в тази клетка, със сигурност ще използвам ножчето, което Джо успя да пъхне в ръкава ми, преди автоматичната врата да се плъзне, същото онова ножче, което добре съм скрил в тайната цепнатина на пода.
В твоята стая..
Няма коментари:
Публикуване на коментар