..се промъква тихо като голяма мързелива котка, слага пухкави лапи върху сърцето и ума ти и тежко се отпуска, унесена в дрямка, източвайки жизнени сокове с всеки дъх който поема. Цветовете бавно започват да избледняват и да губят отличаващите ги нюанси, докато се слеят в мътносива пелена, която те обвива в лепкава хладина, премрежва погледа ти, превръща тялото ти в оловен къс и душата ти, ефирно лека, се отделя от него, оглежда се и се прозява отегчена до смърт. Умът ти безучастно наблюдава тичането, блъскането, бутането, викането, биенето в гърдите и скимтенето на многопластовите маски около теб с отсъстващото внимание на пътник, който няма нужда да гледа пейзажа зад стъклото, защото е минавал по същия път хиляди пъти и очертанията незаличимо са се впечатали в главата му. Учудващо лесно е да махнеш резетата, да отключиш защитните механизми, да вдигнеш вратата на крепостта; стражите се смаляват и стопяват във въздуха и в цялото ти същество безпрепятствено нахлуват малки, паразитни, нищо-частици, изяждат разума и отговорността, порастват, пръскайки меланхолия по пътя си, превръщат се в огромна безформена маса, която бърза да те изпълни до последния микрон, докато ти едва ли не с благодарност спираш да полагаш усилия да бъдеш, отпускаш се и се превръщаш в.. сянка.
5 коментара:
плаша се ей! :)
Хаха, рано е още, изчакай мача до края - или белите мишки ще ме уморят или аз тях :)
to si e za plashene ;)
mishkite mai vodyat po tochki :)
И точно , когато цветовете са избледнели до призрачно сиво и всичко около теб изглежда като покрито с пепел от избухнал вулкан, в живота ти се повява някой. Той влетява внезапно, със силата на ураган и издухва пепелта на километри. И отново виждаш цветовете- толкова ярки, че очите те заболяват. Кожата ти изчезва, нервните ти окончания са като оголени проводници. Усещаш миризмите, чуваш бученето на собствената си кръв. Поглеждащ в огледалото и виждаш най-красивата жена на света. Апатията вече е само спомен за сянка.
Бегинс, ти си знаеш.. :* :* :*
Публикуване на коментар