Любовта свършва..

..там, където започва сигурността, каза една приятелка. Мъдра е тя, но не спирам да се учудвам как по-чувствителните към живота хора умеят да си създават страдания, които да ги тормозят и как същите тия хора заявяват че ги боли, но биха предпочели болката пред отсъствието на източника й, тоест пред уютното и непроменящото се.
Доколко удобно изкопаното легълце и защитата от влиянието на поне основните от стихиите може да те направи "в мир и хармония със себе си" е нещо, което вероятно зависи от това дали вътрешните ти тонове звучат в хармония по време на процеса на приспособяване и започват да дисхармонизират, когато привикнеш към новото.
Не забравям неоспоримото - всичко тече и се променя, всеки миг ни прави с нещо по-различни от предишния и непрекъснато се налага да се приспособяваме към новото в себе си и света. Вярвам обаче, че към някои неща се нагласяш по-лесно и спестяваш доста енергия, която ако не вложиш някъде започва да те изпълва като нахлуващ в балон въздух и с течение на времето, нараства опасността тази енергия да се самоосвободи - процес, който също като при балона, не може да бъде осъществен без да се наруши целостта на обвивката. В такъв случай, единственият спасителен изход е да развържеш балона - тоест да преработиш енергията си в поток от ентусиазъм, който да насочиш към някоя частица от Големия Пъзел и да я използваш като гребла, които да те придвижат напред. Излишъците от натрупана енергия могат да бъдат разрушително взривоопасни за ума и тялото.
А какво заменя любовта, ако тя наистина свършва, когато се почувстваш сигурен, не знам. Затова отивам да питам мъдрата си приятелка..