сряда, 2 април 2008 г.

Мравките..

.. са единствените животни, които не спят. Как да не им завидиш? Ако за всеки път, когато заспивах с неудоволствие ми даваха по едно камъче, сигурно вече щях да съм натрупала материал за реплика на Китайската стена. Не че не обичам онзи момент с унасянето, когато половината ти мозък вече е казал здрасти на Морфей, а другата ти половина бърза да го догони, но като си помисля колко неща мога да видя, чуя или разбера през въпросните няколко часа, дори откачените филми, които подсъзнанието ми прожектира през нощта не могат да направят процеса по-привлекателен. Може би, ако можех да чета насън или да разглеждам света, нямаше да го считам за загубено време..

Няма коментари: