неделя, 6 март 2016 г.

По мъжки



Понеделникът започва и-де-ал-но. Жената забравила да купи от здравословните боклуци с които ни тъпче всяка сутрин и ни пържи яйца. Зарадван, че няма да отида на работа полугладен както обикновено, се тъпча като прасе. Малката пък, вместо да плати интернета през уикенда, профукала парите които й дадох, и го спрели. И по-добре. Предната седмица, докато се оправя и изляза от къщи се налагаше да слушам новата песен на Джъстин Бийбър по десетина пъти на ден. Това малко лайненце ако го пипна, няма да може да пее поне две-три години.
   В тролея, на път за работа, едно лелче от чистотата с къносана коса и един скинар без никаква, но с повече татуировки по видимите части, отколкото тя имаше косми на главата, правят такъв сеир за една седалка; че ми харесва повече от целия последен сезон на Биг Брадър. После, на лавката до офиса, тъпата овца която ми прави кафето ми връща до двайсе лева на моите десет. Да не съм луд да се обаждам, да е гледала, нали това й е работата. Малко ли е, че всеки ден й правя оборот. То нейното кафе почти не става за пиене, ама от машината на моя етаж е малко по-скъпо.
   На паркинга виждам, че някой е одраскал аудито на шефа с ключ. Кеф! Нека и на него му е кофти, що само на нас. Още по-зле ще му стане, тая циция дава бонуси само на високосна, а неска е 29ти февруари. Довечера ще съм значително по-богат. За десерт, на колежката й се къса най-горното копче на щедрото деколте и докато изнамери безопасна, добре изплакваме окотo. Грозничка е милата, обаче в тялото е един път.
   Симулираме някаква дейност до 12 и слизаме да хапнем. Иванов си накапва новата риза с доматен сос и така смешно се ядосва, че всички се връщаме на работните места в чудесно настроение. Малко седмици са започвали по такъв късметлийски начин. Остава само да избутам следобеда, ще се прибера да си почина един-два часа и ще ходя у Калата да поиграем белот. Карти, биричка, хапване – рай! Жена му не подвива крак докато сме там – готви, пренася, отсервира. Евала му, добре я е дресирал. С мойта тва няма шанс да се получи, с нея си имаме друга уговорка. Щяхме да се развеждаме преди няколко години, обаче се разбрахме да останем заедно заради малката, поне докато завърши гимназия. От тогава всеки си прави каквото си иска, с който си иска, не се гоним да се хващаме като останалите балъци, умни хора сме.
   Към 5 минавам да си взема парите от счетоводителката. Има опашка, обаче настроението едно-такова ведро, никой не мрънка. Приятна атмосфера, говорим си като първи приятели, обсъждаме кой за какво ще ги похарчи. Даже Иванов се усмихва. И как не, с тия пари ще си купи една камара ризи.
   Прибирам плика с парите и потеглям за вкъщи. Доста ми е неприятно да чакам по тия спирки и да слушам простотиите на хората. Тоя път обаче и тролеят идва веднага. Само успявам да си купя един жълт вестник, да видя какви ги вършат випаджиите като се прибера. Много обичам да чета как се дъни елита. Какво като са известни и имат пари, задниците им са по-осрани от нашите.
   Отключвам и вече си представям как обличам анцуга и се тръшвам на дивана с вестничето и какво да видя. Моята се прибрала преди мен, очите й зачервени, реве та се къса. Помислих, че са я уволнили. Още по-зле се оказа, любовникът я зарязал. Досега си ги хващаше някакви стабилни, женени, никакви проблеми нямахме с тях. Водеха си я насам натам, плащаха си, като й омръзнат ги зарязваше и си намираше друг. Спокойствие и за нея, и за мен. Тоя път се хванала с някакъв много по-малък глупачката, необвързан, зарязал я заради друга, по-млада и по-хубава, разказва ми през сълзи и се тюхка какво щяла да прави сега.
   Еййй, баси новината ми сервира! Отиде ми спокойствието. Като я знам каква драма е, със седмици няма да видя бял ден вкъщи. Питам я къде е детето, поне с него да се разсее малко, да идат до мола да си купят по някой парцал, да хапнат по един сандвич, да отидат на кино – като нормалните хора. Щяла да спи у приятелка неска, имали да пишат нещо за училище. Ами сега!? Усещам накъде отива работата, тая цивра и белота ще ми развали, не само настроението. Успокоявам я колкото мога – айде стига, всичко ще се оправи, ще я мине тая новата един-два пъти, с това ще му мине и мерака, после сам ще дотърчи. Аааа, нямало, надува гайдата, казал й че била стара чанта, нямало да се занимава повече с нея. Той се е шегувал бе, Пете, опитвам се да разведря малко обстановката, я се виж ква си лачена. Явно не улучвам точните думи, щото ме поглежда кръвнишки и продължава да реве.
   Да се обади на приятелка, предлагам. Да пийнат по нещо, да си поклюкарят или там каквото правят като се съберат. Не можело, тя на всички била разказвала колко хубаво й било с него, щели да я съжаляват. Какви времена само, човек и на приятел да не може да разчита вече.
   Седим в хола, мойта хълца и бърше сополи, чак на мен ми иде да ревна. Вместо да се опъна на спокойствие и да ходя после да пийна биричка с аверите, съм вързан тука с тая ревяща жена и си разваляме и двамата вечерта, заради някакво малко лайно. Кой знае защо пред очите ми изниква перчема на Джъстин Бийбър и вече не ми се реве. Ядосан съм като бик, на когото са му отказали цяло стадо крави.
   Я ми дай телефона на тоя льольо, процеждам през зъби, аз ще го оправя. Какво си позволява бе? Жената се дърпа известно време, накрая отчаяно ме поглежда през сълзи и ми го написва на едно листче заедно с името. Отивам в кухнята, набирам, не вдига. Вбесявам се. Тоя пък за какъв се мисли? Звъня пак, тоя път някой запъхтяно казва ало. Сашо търся обяснявам, той бил. Казвам кой съм и да не затваря докато не се разберем като мъже. Чудно защо съм спокоен като катаджия на Трифон Зарезан. Питам го какъв му е проблема с Петя, той казва че нямало проблем, разделили се по живо, по здраво. Едно такова плахо звучи, шубелийската. Разделили сте се, ама ти с нея, брат, не тя с тебе, там е проблема. Знаеш ги жените какви са. Помотай я малко, свий и един-два номера да й писне, аз ли да те уча. После тя първа ще тръгне да се разделя. Обяснявам му, че идея си няма как ми е развалил и хубавия ден, и плановете за вечерта. Мълчи. Няма да стане така, усещам. Добре че съм печен и много добре знам какво върти света. А и неска съм богат, мога да си го позволя. Питам го, кажи Саше, арабийската, колко искаш да оправиш на момента тая драма, та да може всички да сме доволни. Въртя, сука, накрая се споразумяхме за една прилична сума и да изчака две-три седмици тя сама да го разкара, та да миряса. Обаче първо искал да види парите в сметката и тогава щял да й се обади. Ти за какъв ме мислиш мен бе, развиках се. Аз съм човек с достойнство, като съм казал че ще ти преведа пари, ще ги имаш. Веднага да й звъниш, че това вкъщи не се търпи.
   Разгеле, разбираме се по мъжки, даже приятна вечер си пожелаваме накрая. Връщам се в хола. Петя спряла да реве и гледа в една точка. Тъкмо отваря уста да ме пита какво става и телефонът й звъни. Поглежда го и цялата грейва. Сега тя отива в кухнята да говори. След малко се връща ухилена, отивам да се къпя и ще излизам, казва. Аз доволно поклащам глава, чувствам се по-мъж от всякога. Като държавен глава, разрешил международен конфликт. Тя изчезва към банята, а аз навличам анцуга, отварям си една биричка за разпускане и се опъвам на дивана. И-де-ал-на вечер се очертава.

петък, 19 февруари 2016 г.

Техничарчето



   Благодаря на майката Природа, че като не ме е направила много привлекателен, поне ме е снабдила с анализаторски способности за изграждане на стратегии, иначе и досега щях да си ходя девствен и незабелязан от нежната половина на човечеството. “Половина” всъщност не е много точно казано, светът бъка от жени, сигурен съм че поне по 2-3 на мъж се падат. Не случайно ние мрем по-рано, то издържа ли се лесно на тоя зор. Ако вземат, че се усетят и си направят независима държава, ще ни поробят като едното нищо.
   Не че съм и кой знае колко умен или талантлив. Реално се определям горе-долу като средноинтелигентен. Освен това, всъщност съм доста притеснителен и задръстен, макар че хората, предимно жените, ме мислят за много кадърен и отворен. Всичко е тренировки и стратегия. Открил съм, че е безумно лесно да внушиш на околните, че си по-умен и дори по-секси, отколкото си в действителност, ако добре се подготвиш. Техниките за целта са следните:
   Първата е да си загадъчен. Тренировките са лесни, защото включват предимно автоматизация на лицевите мускули. Ако бях жена на средна възраст, щях да съм мащехата на Снежанка. Сещате се – “Огледалце, огледалце..”. Точно като нея, прекарвам доста време пред огледалото. То изобщо не е загубено, отплаща се и още как! Най-напред, впервам сериозен поглед в отражението си. Тук не мога да не вмъкна – Баси кефа! Ми обичам се, какво лошо има? Не съм особен хубавец, даже по-скоро бия на нежен тип, обаче аз съм му хванал цаката как да превърна дефекта в ефект. Така. Значи първо, започвам да се гледам. Важно е да съм сериозен. После леко нацупвам устни и повдигам вежди. Вече съм установил под какъв ъгъл да си наклоня главата, за да е по-въздействащо. Изглежда лесно, но не е, съвършенството се постига трудно. Наричам това изражение “Аз, загадъчният”. То е като основна сгъвка при оригами – от него произлизат всички останали. Действа безотказно на жени, особено на по-лесно манипулируемите. С него отговарям на голяма част от зададените ми въпроси. Пример: на среща съм, жената срещу мен ме пита нещо. Нямам никаква идея какво иска да чуе. Леко присвивам устни, едва загатнато повдигане на веждите, уверен поглед, мълча и я гледам право в очите. Горката чавка си мисли: “Тоя мой въпрос му е толкова под нивото, как можах да се изложа с него?!”. Притеснено си отговаря сама или бързо сменя темата. Вече е несигурна в себе си. Едно на нула за мен. Притеснените жени говорят много и все глупости, и сами се закопават. Само трябва да слушаш, без да я прекъсваш. Търпението се възнаграждава – ако издържиш, получаваш две бонус точки: едната ти спестява мисленето на реплики; а другата е, че това я кара да си мисли “Той ме цени!”. Ценя я друг път, отегчен съм до смърт. Все едно и двамата не знаем за какво водим тоя разговор-прелюдия – за да не се чувства лесна. Значи фейс експрешънс – чек!
   Втора техника. Отсявам от спама в нета не най-интелигентния, а най-популярния. Много ясно защо – ако двете съвпадаха, народът щеше да е масово умен, а чалгата - отживелица. Повечето от жените, които се имат за интелигентни или наистина са, за съжаление не са особено красиви, пълни са с комплекси и умират да им обърнеш внимание. От друга страна, това, че четеш книги и ходиш на литературни четения, не те прави нито умна, нито начетена. И слава Богу, че иначе нямаше да съм лягал с жена от години. Всички си имаме трески за дялане, важното е да успееш да внушиш на някоя комплексирана, жадна за любов девойка, която все пак хваща око, че я харесваш точно заради това, което я притеснява най-много. Откриваш слабостите й, небрежно подхвърляш че точно това търсиш в жената до себе си и береш плодовете. Но да се върна на спама. Отсявам най-популярния, защото интелигентният хумор изисква интелигентен събеседник и крие потенциалната опасност да не бъда разбран и харесан – и в удобен момент вмъквам в разговора нещо за “баси ръкИте”, Джорджано (може дори да се отпусна да го имитирам), Митьо Пищова, д-р Радева, цитат на Кобилкина (разбира се, произнесен с руски акцент). Тя се залива от смях. Популярното смешно е проверено смешно и винаги действа, а забавляваната жена е почти хоризонтирана. Следователно, чувство за хумор, макар и назаем – чек!
   Трета техника. Ти самият стани популярен. Може да е сред ограничен кръг публика, важното е известен брой хора да говорят за теб. Като оставим настрани чисто мъжките занимания, където и да отидеш, поне две трети са жени, избор колкото искаш. Освен това, социалните мрежи са клюкарник - една ще сподели с приятелка, друга ще се похвали и така, все повече жени ще се блазнят от възможността да са с теб. Чували сте за отразения блясък. Може да си рядко грозен и некадърен, но ако си диджей, акциите ти се вдигат стократно. Единствено защото си централна фигура в партито и от теб зависи какво ще се слуша.
   Аз така открих караокето. Не пея кой знае колко добре, обаче държа микрофон, тоест вече съм в центъра на вниманието. Костваше ми доста усилия да се престраша, вече ви казах че съм притеснителен, обаче резултатът е потресаващ. Всъщност не пея и особено зле, в сравнение с останалите ентусиасти, но за разлика от тях, аз много добре знам как да използвам минутките слава. Тук са важни и движенията на тялото, тях също тренирам пред огледалото. Едва доловимо движение наляво, после лека небрежна стъпка надясно. Внушавайте, че ви идва естествено, дори иронизирайте тези които се кълчат прекалено и сте едно ниво по-близо до идеалния образ. Висок съм, което само по себе си е плюс, жените не харесват ниски мъже. Може да си грозноват, но високото придава особен чар. Винаги подбирам известни песни, за да може повече чавки да припяват, винаги гледам уверено пред себе си, никога точно една определена жена и никога не се усмихвам. Когато има инструментал, отпивам от минералната вода, слагам си “Аз, загадъчният” и погледът ми се рее към публиката. Важно е да съм в клуба редовно, така свикват с присъствието ми и дори започват да ме търсят с очи из бара, когато не съм зад микрофона. По-смелите ме заговарят още на място, по-срамежливите ми пишат във фейсбук, не пропускам да си кажа двете имена преди да започна да пея. Евтина популярност, ще кажете. Не ми пука, откакто ходя в караокето, ми връзва като за световно. Заглавната ми снимка във фейса също е от там – хем лесно да ме разпознават, хем да знаят че не съм кой да е и да драпат неистово, за да се докопат до мен. Това води до сърчица във фейса, “ах, колко беше готин снощии!”, “ти не си ли оня от караокето, толкова се забавлявах на твоето изпълнение!” и подобни. Значи популярност – чек!
   Четвърта техника. Когато все пак казвам нещо на среща, винаги използвам няколко мои любими обобщения. Едно от тях е: “Вие жените нали се интересувате от зодии.”. Дори не е въпрос, но действа безотказно. Ако събеседничката ми е точно от тази група, видимо се оживява и ме залива с водопад от ненужна информация; ако не е – изпръхтява презрително и започва да плюе пощурелите по класифицирането на хората откачалки. И в двата случая е доволна от темата и главно от мен, че съм я повдигнал. Друго, което често ползвам е – “Вие жените нали ходите на гледачки”. Точно като при зодиите, обикновено жената се оказва един от двата основни типа – такава, която редовно се ръси, за да й кажат че колкото и да е смотана и за нея ще се намери някой и такава, която няма нужда да си плаща, за да го чуе от някоя приятелка. Съществува и трети тип, който е модерен хибрид между първите два – към него спадат предимно жени, тип “разкрепостени интелектуалки”, особено тези, които са свикнали да им ръкопляскат в края на работния ден. Нямам предвид кадърните хора на изкуството, които имат реална представа за собствената си цена, а онези които непременно ще вмъкнат в разговора колко често пътуват извън България, какви космополити са и които дори се гордеят с това, че редовно осъждат хората, които считат за по-долна класа от тях. Тези дами не само обикалят цялата страна, за да плащат на известните измамници които им обещават светло бъдеще, ами и лицемерно коментират колко са тъпи и кичозни гледачките, какви глупости говорят, и колко СА, а не СМЕ задръстени и невъзпитани българите в сравнение с европейците. Всичко това се случва, докато те гледат в очите и дъвчат дъвка. Боже опази от взела се насериозно “интелектуалка”! За този тип правя изключение да продължа със свалката, само ако е НАИСТИНА хубава.  Следователно - хитър като стадо лисици – чек!
   Пета техника. Винаги намирам удобен момент тъжно да споделя, че все още не съм срещнал “Голямата любов” и сърцето ми нетърпеливо чака най-важната жена в живота ми. Това неминуемо я кара да си зададе въпроса “Ами ако съм аз?” и да започне да се старае да ми се хареса още повече. Знаете как повечето жени си въобразяват, че точно ТЕ могат да накарат и обратен да се влюби в тях. Горките. Значи елемент на сапунка – чек!
   Шеста техника. Нося тишърти с интересни щампи. Досещате се сами защо – привличат вниманието. Ако не си особено привлекателен като мен, все с нещо трябва да хванеш окото на първо време. Намирам си ги в нета. Известните анимационните герои се харчат доста. Слагам и ризки, винаги с навити ръкави, създават усещане за елегантна небрежност. Имидж – чек!
   Седма техника. Една от най-важните. Ако искаш да си трайно популярен, омешвай се с други популярни хора. И не само - общувай с тях, снимай се с тях колкото можеш повече, лайквай техните снимки, лайквай всичко свързано с тях, те също ще започнат да те лайкват, никой не е луд да изпусне фен. Така твоята собствена популярност сред твоите собствени фенове ще започне главоломно да се покачва. Нетуъркинг – чек!
   Изводът, братлета: Ако си като мен, тоест ако не си сладък като Ники Илиев, небрежно мачо като Блатечки, синеока звезда като Бербатов или с вродено чувство за хумор като Митко Павлов, няма страшно! Погледнете ме – не съм нищо особено и пак ми връзва. Важни са стратегията и постоянството. Жените само си въобразяват, че са по-сложни от нас. Притесни я, разсмей я, впечатли я и за капак й направи някакъв комплимент, все тая какъв, и е твоя поне за една нощ. Между нас казано, с някои жени не ти и трябва повече. Аз ли не знам, вече имам доста скалпове на колана. Успех и на вас!