Никос разбра, че животът му никога няма да бъде същият в деня, когато
навърши 40. Толкова се беше ужасявал от този момент, че когато наистина настъпи
се почувства като гол охлюв – открит и уязвим за света. На 20, 40годишните му
изглеждаха като грохнали старци; на 40, 20годишните му изглеждаха като деца. Е, с изключение на
девойките с дълги крака и къси поли, разбира се.
Никос не беше грък. Името си
дължеше на влюбената си в творчеството на Казандзакис майка, която знаеше цели
пасажи наизуст и често ги цитираше с вперен някъде напред поглед. Майка му цял
живот мечтаеше за свободния дух на Зорба и за дни и нощи изпълнени с морски
мирис. След като помълчеше изразително няколко минути, тя се сепваше и отиваше
да мие чиниите, да реже лук или да разбърка супата. Детето си възпитаваше в
любов към живота. И Никос обичаше. Обичаше да го глезят, да му угаждат и да го
обичат. Така, както правеше майка му. Само че, първо за съученичките му, а
после и за всички останали жени в живота му това не важеше. Всяка от тях искаше
той да се грижи за нея и да я глези. Беше го правил, но му идваше толкова
неестествено и така го уморяваше, че нито една жена не се задържаше в живота
му. До 40тия му рожден ден.
В ресторанта, където Никос събра
няколко приятели да почерпи, беше пълно с хора. Някаква счетоводна фирма имаше
банкет и повечето от служителите й бяха жени. С най-различна форма и цвят.
Някои от тях дори бяха хубави. Той по навик огледа 2-3 задника и още толкова
чифта цици и после мисълта му се върна към разговора на масата.
В 21.30 Никос навърши 40 години. В
21.45 стана, за да отиде до тоалетната. Ресторантът беше хубав, но тоалетната
беше унисекс и на вратата той почти се сблъска с девойката, която излизаше.
Тази беше от хубавите и вероятно надутите, си помисли той, защото девойката
веднага го изгледа все едно е онова на подметката й, което току-що е настъпила.
“Извинете”, каза Никос и в този момент всичко се промени. Девойката го зяпна
изумена и започна да се извинява за причиненото неудобство. Никос на свой ред я
изгледа изненадано, после надутият му мехур го сръчка в слабините, той влезе в
тоалетната и забрави за случилото се. Само за 15 минути, защото подпийналите му
приятели шумно го накараха да стане и да каже няколко думи по повод кръглата
годишнина. След второто му изречение, врявата в ресторанта беше стихнала и
всички жени го гледаха сякаш беше таблетка Прозак. В този момент той осъзна, че
нещо в гласа му ги караше да спират да мислят. А да накара една жена да спре да
мисли без грам физическо усилие, досега не му се беше случвало. Никос говореше
глупости, девойките зяпаха унесено и накрая на вечерта той се прибра с двете
най-хубави и с още 30на телефона, надраскани на брандирани салфетки.
“Гласът ти ме кара да изтръпвам”,
по-късно каза едната. “От думите ти ме побиват тръпки и забравям да дишам”,
каза другата. Тази нощ, Никос почти постигна нирвана. Двете девойки сбъдваха
мечтите му една по една и не искаха нищо в замяна, само да го слушат.
Три дни след това, след един
баскетболен мач, Никос почти умря от ужас, когато прегракналият му глас
пропусна да произведе очаквания ефект върху русата барманка. След този случай
той пазеше гласа си като зеницата на окото си и скоро потъна в такива неспирни
секс игри с толкова разнообразни партньорки, че едва успяваше да се наспива
поне 2 дни в седмицата. Всички от жените, които преди да го срещнат посещаваха
психотерапевт спряха и до една казваха, че гласът му е единствената терапия, от
която имат нужда. След 2 месеца стана най-популярният мъж в страната. Започна
да води предаване за жени и нямаше никакво значение какво им говори, те винаги
го слушаха в унес. Канеха го навсякъде, спираха го по улицата, гледаха го с
влажни погледи. Времето минаваше, Никос се къпеше в женско внимание и не можеше
да се нарадва на късмета си. Съдбата му беше направила идеалния подарък, за да
смекчи удара от кошмарните 40. И добрата новина беше, че това щеше да продължи
до края на живота му.
Така поне си мислеше той. До 41вия
си рожден ден, когато в 21.33 Никос научи лошата новина - гласът му вече действаше
само на мъже..
Няма коментари:
Публикуване на коментар