Книгите

Аз бях малък книжен плъх. Вече не съм толкова малък, предвид възрастта и размерите и не толкова плъх, поради афинитета ми към Нейно Величество Котката, но все по-книжен.

   Баба ми ме научи да чета на 4 години и няколко месеца. Не беше поради огромното й желание, а от чиста самозащита. Колкото и да беше държелива жена, лека й пръст, нервите й поддаваха пред непрекъснатото ми влачене след полата й и мрънливото “Почети ми, бааабо, моооля те!”.

   След като разбрах, че не е нужно някой друг да ми държи книгата, най-напред колебливо, а после жадно, започнах да поглъщам детската ми библиотека, която майка ми не спираше да попълва, после детския отдел на кварталното читалище и накрая, след като се убедих че не мога да чета по-бавно за огромно мое съжаление, (а вярвайте ми дълго и упорито опитвах) беше ред на впечатляващата библиотека на родителите ми.

   Вече като възрастен човек разбрах, че съществува понятието “травми в детството” и осъзнах, че голяма част от моите странности водят началото си от неизбежното въздействие върху крехката ми детска психика на безмилостната проза на Зола и Мопасан. Последният давеше жени на нормандски селяни в бъчви с алкохол, обясняваше как прасета невинно изяждат стопаните си и това така надгради философията на безспорния ми гуру Карлсон, който живее на покрива, че всичко се сля в безкрайна върволица от деца, търсещи приключения; престъпници с добри сърца и зли полицаи; умиращи от глад бедняци по парижките улици, принцове, превърнати в лебеди; жени които се събличат за един хляб; младежи, които убиват заради пари и после полудяват от вина и още, и още..

   В трети клас започнах да пиша роман за пирати в тетрадка на квадратчета. Баща ми беше толкова горд, че почти като Карлсон, който всеки ден изважда от саксията прасковената костилка, за да види колко е пораснала и той всеки ден проверяваше какво е родило въображението ми и с нескрита радост броеше грижливо написаните редове. Майка ми, в това време, беше заета да промива многобройните ми ожулвания и натъртвания от падане от колело, дървета, стени, огради, всъщност почти всичко, което е на поне 2 стъпки от земята.

   Четях нощем. Денем пишех домашни и вършех лудории. Не помня кога спях.

   Бавно, понякога не толкова бавно, но методично и с любов трупах книги като катеричка орехи. Хората свикнаха да не се чудят какво да ми подаряват. Свикнаха и да ме питат “Тая имаш ли я?”, за да не повторят някоя. Както сега на всеки 2-3 месеца гледам “Две димящи дула” или “Глутница кучета”, така тогава на всеки 2-3 месеца препрочитах Карлсон. Била книга за деца. Как не! Мъдростта на вековете е скрита в нея. Освен това е безумно забавна. Да си мъдър и в същото време забавен – няма толкова впечатляваща комбинация. Да си вдигнат ръцете които го могат. Аз познавам една такава жена – и тя (без)умна по своята същност, ужасно мъдра за възрастта си и с удивителната способност да ме разсмива, докато ми трие сол на главата. Не защото ми е весело, а защото от устата й капят бисери като в българска народна приказка. Въпросната жена е най-добрата ми приятелка, да ми е жива и здрава!

   По-късно напълних рафтовете с Фауълз, Набоков, Виан, Мураками, Стивън Кинг. Те са забавни колкото катафалка. Обаче са големи. По-големи са от шума който вдига ламборгини първите 10 секунди. А тоя шум може да ви разплаче. Те също. Само че няма да си останете само със сълзите – ще ги роните сковани от ужас или недоумение как тия хора могат да пишат така и от коя планета са. Като казах “планета”, за малко да забравя Рей Бредбъри; виното му от глухарчета, което ще върже сърцето ви на панделка и ще ви остави завинаги дете и книжната му полиция. Колко нощи подред сънувах как униформени нахлуват вкъщи и изгарят my precioussss хартиени дечица..

   Кадърните пишещи и жадните четящи, те да са живи! Както казва Торин, син на Траин и внук на Трор: “Дано козината по краката им никога да не опада, а виното и бирата им да са все така хубави!” Това, че все още ги има е добрата новина. Лошата е, че за съжаление “книга” е обидна или ненужна дума за огромен брой хора, a IQ-то им е по-малко от размера на обувките..