понеделник, 9 декември 2013 г.

Санчо



Санчо живееше в панелка в Люлин. С мама, тате и по-голямата си сестра Сийка, която от 5 години беше на път да се омъжва. Беше по-скоро на кръстопът, защото излизаше с двама и нито единият от тях не си беше направил устата да я иска за жена, но тя редовно си купуваше булчински списания и всеки месец сменяше фасона на роклята и списъка на гостите за сватбата. Само едно нещо знаеше със сигурност – щяха да отпразнуват началото на брачния си живот в “Ловъра” – най-лъскавият чалга клуб на Люлин. Много й харесваше там – по стените имаше големи рисунки на модерните поп-фолк икони в красиви рамки, точно като в оня музей в Париж. Въпреки това, клубът не беше кръстен на него, а на собственика – най-желания любовник в микрорайоните, караше Ауди, носеше Армани и беше минал поне половината звезди по стените. И Сийчето си мечтаеше за него, ама нямаше да я огрее; чашките й откак се помнеше бяха А размер, а устата и беше толкова тънка, че ако не я намажеше с ярко червило, все едно я нямаше. На нейните двама ухажори обаче, това изобщо не пречеше. Устните й може и да бяха тънки, но устата и беше голяма и тя доволно добре я използваше по предназначение. Стойко, инженера, даже веднъж й каза: “Сийче, мацка, евала, с тая уста хляба може да си вадиш”. Тя всъщност това и правеше – раздаваше рекламни листовки на улицата и по 5 часа на ден казваше на хората: “Добър ден, заповядайте, приятен ден”. Станчо, футболиста, много не говореше, но по звуците които издаваше, когато се виждаха, си личеше, че Сийчето е най-добрата. Тя и като човек беше добра, с всички се разбираше, само с онова малко келеменце брат й все се дърляха. Той непрекъснато я подмяташе, че ще си остане стара мома, защото е грозна като смъртта. Не че му дремеше дали сестра му някога ще се задоми, никак даже, той по-скоро се надяваше някой да вземе да я прибере най-накрая, за да може спокойно да се разполага сам в хола, където сега се налагаше да спят и двамата.
   Санчо завърши кварталната гимназия миналата година. Беше най-лаченият абитуриент, чичо Стамат го закара в Плаза-та с почти чистоновото си БМВе, беше се барнал целия в бордо, нямаше толко елегантен костюм като неговия. Хем и евтино му излезе, пак чичо Стамат му го донесе от някакъв модерен секъндхенд в Испания. Вярно, че ръкавите му бяха малко тесни, а крачолите една идея по-къси, но като цяло си беше трепач. И цвета се оказа идеален, защото почти не си личеше че го заля с червено вино на бала. Ами то танци ли не бяха по масите, свалки ли не бяха, голям купон ей!
   Хубаво беше, ама свърши. Сега се мотаеше по цял ден из махалата, събираха се с аверите в КаЦеМе-то, цъкаха карти, сваляха ученички и обсъждаха кризата. КаЦеМе-то го държаха кака Цецка и мъжа й Мето. Много се разбираха с тях, от време на време им вършеха по някоя работа – да поступат някой закъснял с вересията, да пренесат касите с бира, нищо работа и КаЦеМе-то им беше като втори дом.
   От няколко месеца беше още по-интересно, защото групата на Санчо протестираше. Честно казано, Санчо си нямаше грам понятие срещу какво точно протестира, той живота си го харесваше, ама веднъж кака Цецка му каза, че ако тая държава не беше толкова скапана и той щеше да кара БМВе като чичо си Стамат и в тоя момент Санчо осъзна цялата несправедливост на която е подложен и твърдо реши да протестира до последно.
   Пък и то се оказа даже забавно тва протестиране. Разходят се до центъра, вземат си бирички (от големите певецета че по-евтино), помотаят се покрай девойките, повикат, често и бой ставаше, ако не - си го търсеха, веднъж даже счупиха стъкло на полицейска кола – голям кеф! Важно е човек да си изрази гражданската позиция, всяко мнение е от значение, казваше кака Цецка и Санчо беше съгласен. Мето, мъжа на кака Цецка, нищо не казваше, ама според Санчо и добре правеше, защото няколко пъти го засичаха с насинено око и то не от справедлив бой на улицата, той си беше кротък човек; по-скоро кака Цецка реагираше доста бурно на стреса от кризата. То кой ли нямаше така да реагира, съсипаха ни нервите тия политици. Та Мето си мълчеше, той не беше и много умен според Санчо, сигурно нямаше и какво толкова да каже. Оправяше сметките и въртеше КаЦеМе-то, ама то това всеки го може. Санчо се беше хващал, че си мечтае да е на мястото на Мето. Кака Цецка може и да беше над 40, ама беше засукана, а и с тоя готов бизнес.. Криза-мриза, паричките си капеха; в махалата беше пълно с алкохолици, все там киснеха; учениците от там си купуваха вафли и чипс, добре вървеше, да. Мето не можеше да му стъпи на малкия пръст на Санчо, как щеше само да го разработи тва КаЦеМе, ако беше негова работа – щеше да пусне коктейлчета, шейкчета, тва-онова, имаше си Санчо бизнес нюх. Абе има си значение дали си задръстен като Мето, дето даже и не протестираше, или си млад хубав, отракан и с гражданска позиция като Санчо. Не БМВе, ами Ферари щеше да си купи за 2-3 години в бизнеса аама ха!

1 коментар:

sis каза...

Много добро! Чакам продължението :-)