вторник, 10 декември 2013 г.

Маелстрьом



   “Събуди се облян в пот”.  Фразата се беше вкопала в ума му от евтина кримка с меки корици, която през последната седмица четеше в трамвая, докато отиваше на работа. Не си спомняше защо героят се събужда облян в пот, вероятно ставаше въпрос за кошмари, едва ли потта беше резултат от сънища за розови слончета или девойки по бикини.
   Беше се събудил в чудесно настроение, без спомен за сънища; от тогава бяха минали 2 часа и за около 120 минути фразата за потното събуждане се беше появила около 15 пъти. Тостерът изплю две филийки - “Събуди се..”, момичето от прогнозата говореше за затопляне – “..облян в пот..”, репортаж за пожар в столичен блок и навременното му гасене – “..облян..”. Плочата се въртеше отново и отново. Потърси книгата, за да провери каква беше причината за обливането в пот и осъзна, че я беше оставил на седалката на седмИцата. Беше от тия романи, които забравяш веднага щом прочетеш; не си спомняше нито заглавието, нито автора, нито имената на героите – Том, може би Тим.. Защо въпросният се събуждаше облян в пот и защо това се беше загнездило така упорито в мислите му започваше да го тревожи.
   По-късно оглеждаше седалките в трамвая с натрапчивото усещане, че книгата е някъде там, само че преминала в друго измерение и тайничко се надсмива над явната му безпомощност да овладее ситуацията. Глупавата фраза се превръщаше в мантра, която изгонваше всички останали мисли от главата му. От чудесното му настроение сутринта не бе останал и помен.
   В офиса обърка два документа, разля си кафето върху купчина стари бележки и се спъна в стола си. Колегата му отдясно усилено печаташе нещо и на челото му се беше оформила голяма капка пот. По дяволите! Дали и той се беше събудил облян в пот или сега нарочно отделяше телесни течности, за да го тормози?! Разбира се че не, плахо се прокрадна малко здрав разум, това е глупаво съвпадение. Зареян в мислите си направи излишна стъпка вдясно и водата в чашата на колегата се озова върху панталоните му. Сега не беше само потен, беше и .. облян. Кръгът се затваряше.
   По време на обяда забеляза още няколко потни хора; единият от тях се прозяваше, девойката от ксерокса заливаше салатата си с дресинг. Вселената се потеше, опитваше се да се събуди, обливаше се в течности. Главата му пулсираше, дланите му студенееха влажно, сърцето му блъскаше в гърдите и той безпогрешно разпозна симптомите на задаваща се паник атака. Изхвърли недовършения си сандвич в коша и олюлявайки се тръгна към изхода. “Събудете сетивата си!”, призоваваше цветен билборд точно срещу офис сградата; “24 часа защитени от изпотяване” – малко по-вляво. И фонтан. С две лъскави топки. Обливащи се, въртящи се. И светът се завъртя, после изчезна. Две минути по-късно го плискаха с вода от фонтана, а ризата му беше разкопчана. “Събуди ли се?”, тревожно го питаше непозната жена с тъмносив костюм и от въпроса й му се доповръща. Независимо от лекия ветрец, памучната тъкан беше залепнала за гърба му. От пот, разбира се. Щеше да закрещи ако можеше. Това не може да е съвпадение, няма съвпадения, сигурно щеше да го блъсне кола на път за вкъщи и щеше да се събуди облян в кръв в някоя болница. Така де, ако имаше съвпадения, нито Дан Браун щеше да направи толкова пари, нито Паулу Коелю щеше да издигне в култ вселенския замисъл. Тези двамата поне бяха известни; тъпата книга, от която беше още по-тъпата фраза, която се въртеше в главата му като Маелстрьом, беше написана от никой, който вероятно щеше да си остане никой и след петата си книга. “Събуди се..” отново отекна в главата му и докато слънцето се скриваше зад облак, той си обеща да не чете незапомнящи се книги със запомнящи се фрази.

2 коментара:

Alexander Alexiev каза...

Страхотен текст. Защо ли напомня на някои от моите работни дни? А като прочетох заглавието си помислих, че си ходила по Скандинавието ;)

YFM каза...

Мне, чела съм По ;)