30 октомври 2011, неделя
* * *
A few times in my life I've had moments of absolute clarity, when for a few brief seconds the silence drowns out the noise and I can feel rather than think, and things seem so sharp and the world seems so fresh. I can never make these moments last. I cling to them, but like everything, they fade. I have lived my life on these moments. They pull me back to the present, and I realize that everything is exactly the way it was meant to be.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментара:
Смятам, че всеки от нас е имал такива моменти. Разликата е в това, че някои хора се заслушват в тишината и преоткриват себе си и света, а други се плашат от тишината, плашат се от това, което могат да намерят там. В такива моменти наистина виждаш и усещаш света със всичките си сетива, разбираш, че в големия хаос цари ред, но трябва да се загледаш много надълбоко и продължително, за да го видиш...
Публикуване на коментар