вторник, 2 декември 2008 г.

Който търси, намира

На Котарака в чизми му се накриви шапката. Знаеше, че не всичко което хвърчи се яде, и понякога обичаше да гони дивото, дори и да има питомно под ръка, защото предпочиташе гаргите рошави. Често не му идваше каквото му се щеше на ум, затова имаше крака, при това обути в чифт нови ботуши, а и апетитът му идваше с яденето, та не се страхуваше да хваща бика за рогата ако се наложи. Днес обаче се надяваше да намери на баницата мекото без много зор.
И тъй, гладна мечка хоро не играе, та запаса той на голия си тумбак чифт пищови и понеже не обичаше вятърът да го вее на бял кон, тръгна пеш. Тия пищови му отиваха като на свинче звънче, но той и без това не ги ползваше, знаеше че без мокри гащи раци не се ловят. Не че беше тръгнал на лов за раци, но не се боеше да си оцапа лапите, а и работата му отдавна беше пораснала, а врата надебелял, защото сам си я вършеше. Не беше от ония котараци дето умираха и пак за мишките мислеха, знаеше и две и двеста, понякога заспиваше с пълен търбух, а понякога като гладната кокошка само ги сънуваше. Майка му, старата котка, беше веща и знаеше как се вари леща, та го беше научила на няколко хитрини и за негов късмет второто се случваше само от дъжд на вятър.
По пътя си срещна Жабока, който беше вдигнал крак да подковат и него и си помисли „От всяко дърво свирка не става, ама Жабока няма как да знае, по цял ден седи и лапа мухите.” На всичкото отгоре Жабокът му предложи да станат сговорна дружина и да отидат да повдигнат планината, но Котаракът не беше от вчера и беше наясно, че орташката кобила псета я яли, затова продължи сам.
Покритото мляко котки не го лочат, но онова на перваза на съседския прозорец беше оставено непокрито и понеже Котаракът не обичаше очите му да са пълни, а ръцете празни, се метна като лъв, запъна се до паницата като магаре на мост и след като облиза и последната капка, се изниза като мокра връв. Млякото леко киселееше, но на харизан кон зъбите не се гледат, а и такъв лесен обяд щеше да намери пак като си види ушите, затова опекъл си работата той си плю на петите и пет минути по-късно спеше под голямата круша и сънуваше ангорската котка от съседния двор.

14 коментара:

Анонимен каза...

Ю а тотъли изтрещела :D :D :D

YFM каза...

Хехехе Още може, споко :D

Анонимен каза...

Дай рибу рибу рибу - дай рибу рибу рибу... Хахахаха :D

Па каза...

ето какво се получава като комбинираш шантаво прасе, малко свободно време и речник с поговорки... обаче много му е сладка муцунката на това прасе да го е*а(i wish...), как да не му се радваш

YFM каза...

Какво ти се пише на тебе, ама ще се разправяме f2f :D

Па каза...

ей ся се покрих за няколко месеца...

Анонимен каза...

Стига си мъмрила човека, ами вземи да му удоволетвориш желанията - Коледа идва ;)

YFM каза...

Ти се обърка нещо, тая реплика се казва на дядо Коледа, не на мене :)

Па каза...

Абе дядо коледа е пич ама не е мой тип, вслушай се в Kidon, той е мъдър и знае кое е правилно :)

YFM каза...

Хаха, ще се вслушам аз, ама някой друг път :) Той е луд за връзване, не ща да взимам акъл от него :D

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Па каза...

Е аз май не съм луд, но нямам против да ме вържеш :)

Анонимен каза...

Този потребител повече няма да публикува обратна връзка в настоящият блог.

YFM каза...

Kidon ще го пляскам през ръцете вече. Или да следи Пинко Розовата Пантера или някоя друга розова серия. Аама ха!