“Събуди се облян в пот”. Фразата се беше вкопала в ума му от евтина
кримка с меки корици, която през последната седмица четеше в трамвая, докато
отиваше на работа. Не си спомняше защо героят се събужда облян в пот, вероятно
ставаше въпрос за кошмари, едва ли потта беше резултат от сънища за розови
слончета или девойки по бикини.
Беше се събудил в чудесно
настроение, без спомен за сънища; от тогава бяха минали 2 часа и за около 120
минути фразата за потното събуждане се беше появила около 15 пъти. Тостерът изплю две филийки - “Събуди
се..”, момичето от прогнозата говореше за затопляне – “..облян в пот..”,
репортаж за пожар в столичен блок и навременното му гасене – “..облян..”.
Плочата се въртеше отново и отново. Потърси книгата, за да провери каква беше
причината за обливането в пот и осъзна, че я беше оставил на седалката на
седмИцата. Беше от тия романи, които забравяш веднага щом прочетеш; не си
спомняше нито заглавието, нито автора, нито имената на героите – Том, може би
Тим.. Защо въпросният се събуждаше облян в пот и защо това се беше загнездило
така упорито в мислите му започваше да го тревожи.
По-късно оглеждаше седалките в
трамвая с натрапчивото усещане, че книгата е някъде там, само че преминала в
друго измерение и тайничко се надсмива над явната му безпомощност да овладее
ситуацията. Глупавата фраза се превръщаше в мантра, която изгонваше всички
останали мисли от главата му. От чудесното му настроение сутринта не бе останал
и помен.
В офиса обърка два документа,
разля си кафето върху купчина стари бележки и се спъна в стола си. Колегата му
отдясно усилено печаташе нещо и на челото му се беше оформила голяма капка пот.
По дяволите! Дали и той се беше събудил облян в пот или сега нарочно отделяше
телесни течности, за да го тормози?! Разбира се че не, плахо се прокрадна малко
здрав разум, това е глупаво съвпадение. Зареян в мислите си направи излишна
стъпка вдясно и водата в чашата на колегата се озова върху панталоните му. Сега
не беше само потен, беше и .. облян. Кръгът се затваряше.
По време на обяда забеляза още
няколко потни хора; единият от тях се прозяваше, девойката от ксерокса заливаше
салатата си с дресинг. Вселената се потеше, опитваше се да се събуди, обливаше
се в течности. Главата му пулсираше, дланите му студенееха влажно, сърцето му
блъскаше в гърдите и той безпогрешно разпозна симптомите на задаваща се паник
атака. Изхвърли недовършения си сандвич в коша и олюлявайки се тръгна към
изхода. “Събудете сетивата си!”, призоваваше цветен билборд точно срещу офис
сградата; “24 часа защитени от изпотяване” – малко по-вляво. И фонтан. С две
лъскави топки. Обливащи се, въртящи се. И светът се завъртя, после изчезна. Две
минути по-късно го плискаха с вода от фонтана, а ризата му беше разкопчана.
“Събуди ли се?”, тревожно го питаше непозната жена с тъмносив костюм и от
въпроса й му се доповръща. Независимо от лекия ветрец, памучната тъкан беше
залепнала за гърба му. От пот, разбира се. Щеше да закрещи ако можеше. Това не
може да е съвпадение, няма съвпадения, сигурно щеше да го блъсне кола на път за
вкъщи и щеше да се събуди облян в кръв в някоя болница. Така де, ако имаше
съвпадения, нито Дан Браун щеше да направи толкова пари, нито Паулу Коелю щеше
да издигне в култ вселенския замисъл. Тези двамата поне бяха известни; тъпата
книга, от която беше още по-тъпата фраза, която се въртеше в главата му като
Маелстрьом, беше написана от никой, който вероятно щеше да си остане никой и
след петата си книга. “Събуди се..” отново отекна в главата му и докато
слънцето се скриваше зад облак, той си обеща да не чете незапомнящи се книги
със запомнящи се фрази.
2 коментара:
Страхотен текст. Защо ли напомня на някои от моите работни дни? А като прочетох заглавието си помислих, че си ходила по Скандинавието ;)
Мне, чела съм По ;)
Публикуване на коментар