сряда, 19 ноември 2008 г.

Чуденка

Чудно е как едно и също нещо може да ми изглежда съвсем различно след известно време. Чудно ли казах?! Изобщо не е за чудене всъщност, обаче е чудно. „Чудно” като от „чудо”. Не е ли чудесно, че това което ми е свивало сърцето, сега ме кара да се усмихвам? Учудващо! Сърцето ми ли си е намерило бронята или ножовете са се притъпили? Аа, знам какво е! Пораснала съм. Хаха, оксиморон. Пораснало дете. Стават и чудеса на тоя свят :)

4 коментара:

kerouac каза...

Поздравявам те с това:
http://www.youtube.com/watch?v=wAhwySvCOPs

YFM каза...

Благодаря, Алекс!

Анонимен каза...

Хах, кой те излъга, че си порастнала бе ;р се същия номер обувки носиш :) {}

YFM каза...

Чш, систа! Ше си дърпаме косите ;)