По голото й рамо имаше засъхнали червени капки и той ги облиза с удоволствие. Премести поглед към лицето й, тя го гледаше с широко отворени очи. Изстена тихо. Въжетата се бяха впили в китките й и там където започваше извивката, опънатата кожа беше започнала да поаленява.
На едното и коляно имаше синьо петно, беше се престарал. Нищо чудно, контролът му се удаваше трудно, макар че беше репетирал на ум цялата сцена поне десет пъти. Всеки малък детайл.
Червени капки имаше и по гърдите й. Погрижи се и за тях. Вкусът им беше различен върху тялото й. Смесваше се с едва доловимия аромат на лосиона, с който я беше намазал преди това.
Ножът, грижливо подбран, с тънка, инкрустирана дръжка, лежеше върху салфетка, бялото на която едва личеше.
Драсна клечка и запали още три свещи. Сянката му духна пламъка и остави сгърчената клечка да падне на пода.
Беше чудесно, че всичко това се случваше на рождения й ден. Сега я чувстваше още по-близка, наведе се и я целуна.
- Честит рожден ден – изскърца гърлото му. Опипом намери буркана с малиновото сладко и загреба от червената смес с пръсти. Размаза я по гладкия й корем.
Беше щастлив, че предложението да се позабавляват по-различно дойде от нея. В ума му вече се оформяше нова идея за утре вечерта.
четвъртък, 4 септември 2008 г.
For A Change
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Such a story...
kidon, кажи го на белите мишки в главата ми. Тяхна си работа, като почнат да пишат каквото им хрумне и нямат спирка :)
Цвър! ;]
Хехе, надявам се че се разбрахте ;) Поздравления за Call The Ships To Port, приятно съм изненадана :)
Ама ти си пълен с изненади! И Front 242 си намерих по-надолу :)
10x!
И аз много ти се радвам на писаниците, да знаеш. Наистина си те бива! :)
Благодаря (blush) :)
Публикуване на коментар