- Агент Скъли?
- Да, агент Мълдър?
- Получихме задача, която отменя
всичките ни досегашни приоритети.
- Добре, значи спирам с дисекцията на този
говорещ октопод.
- Ще се наложи. Отгоре ни питат: Защо
в България попът или е хисарски, или е фолк, или е придружен с редуциране на
гласни, сещаш се – Илена, Имил, Руси?
- Хм, интересно. Може би мякането повече
доближава лирическия герой до средностатистическия консуматор. Ходил си в
Пловдив, Мълдър – “Олии, звъни ми тилифона!”
- Ходил съм и в Бургас, чуек. А също
и в Габрово. Като го споменах, там щели да махат паметника на Рачо Ковача от
реката и да го заменят с друг известен габровец.
- Радо Шишарката?
- Не, глупачке, само шишарки са ти в
главата.
- Свилен от Остава?
- Скъли, престани да гадаеш! За
паметник се изискват специални заслуги. Като например, в обществена медия да
сложиш знак за равенство между отнемане на физическа и интелектуална
собственост. Особено ако към момента ти самия нямаш легално издадена продукция.
Това е толкова fair play, колкото да ухапеш съперник на терена. Освен това, не е
тайна, че музикантите печелят предимно от участия, не от албуми. И кой точно
български кинодеец разчита да се изхранва от билетите за прожекциите в кината?
- Добре де, разбрах. Ниско се целех.
- Точно Ниско. Направих няколко
проучвания. Хисарският поп също е започнал с отнемане на собственост – краде
пари от родителите си, за да си купи акордеон, после се записва сам и раздава
касетките.
- Неговото е било от любов към музиката,
Мълдър. Не че го одобрявам, целта не оправдава средствата, видя какво стана с
Уолтър Уайт.
- Това е друго, Скъли. Много сериали
гледаш напоследък. Надявам се, че не ги теглиш през незаконни тракери, не искам
да се събудя с празен хладилник.
- Успокой се, Мълдър. Блатечки не е ламя, няма
да смогне да изплюска всичко. Да се върнем на задачата. Всъщност, защо я
възложиха на нас? Българският поп от самото си начало е в Зоната на здрача,
екипът на Спилбърг трябваше да се заеме.
- И той, и Дейвид Линч отказаха. И
двамата твърдят, че ние най-добре ще открием истината, която е някъде там.
Освен това, въпросната материя е точно като за нас, пълна е със същества от
предполагаем извънземен произход. Васил Боянов може да е от Сливен, но от къде
мислиш че е брадатата руса жена, която се появява в клиповете му и много
прилича на него?
- Имаш право, Мълдър. Но защо тръгваме от
Хисарския поп? Музиката, първоначално изпълнявана на подиуми в парковете,
наричани естради, е популярна много преди неговото време. Не можеш да отречеш
вокалните качества на българските естрадни изпълнители. Все пак, по онова време
музикалното образование е било задължително, не като сега, когато и сульо и
пульо “пропяха”.
- Ничии качества не отричам, Скъли,
но след 89та, когато отпаднаха ограниченията на радиостанциите за излъчване на
западна музика, много българи започнаха да определят естрадната музика като
остаряла и неактуална. Резкият спад на интереса на публиката не означава ли, че
е била толкова разпространена, само защото е имала монопол, а останалото е било
забранено? Песните на Хисарския поп стават популярни, въпреки че му забраняват
да пее, гонят го от работа и спират участията му в телевизионни предавания.
Балкантон не дава пет пари за него, но кой не е чувал “Дай си сърцето на който
искаш ти” или “Елена, Елена”? (пее)
- Така е, баба ми си ги тананикаше в кухнята,
докато правеше мусака. Тъстът на Том Ханкс й дал рецептата.
- Моята пък много обичаше да си пее
италианския оригинал на “След 10 години” на ФСБ.
- О, да, знам го. “Венто даутунно, амико ди
йери” (пее)
- Точно. Побългаряването на чужди
мелодии не е от вчера. В популярните през Възраждането песнопойки преобладават
мелодии от гръцки и турски произход. Остават широко разпространени в градска
среда и след Освобождението, но през годините се развиват и осъвременяват.
- За разлика от класика Веско Маринов.
- Абсолютно вярно. Всеки по свой
начин се старае да напипа “деликатните зони на народната душа”. Това прави и
творчеството на Хисарския поп, силно повлияно от югославския поп фолк. И ето,
по вездесъщите закони на Негово Величество Пазара, дебелият червен килим вече е
постлан.
- За кого?
- За наложилия се през последните
десетина години на миналия век поп фолк, Скъли. Златна мина, превърнала се в
доходоносна индустрия.
- Право в десятката на масовия вкус, а Мълдър?
Кое го прави толкова харесван?
- Кое направи парите на Хю Хефнър,
Скъли? Част от “невинните” лирически героини уж се стремят към идиличен живот в
бедност и не продават любовта си, но го правят зад скъпоплатена фасада,
грижливо градена с помощта на пластични хирурзи, топ гримьори, коафьори и родни
шивачи, наети да копират колекциите на световни дизайнери.
- Разбирам какво имаш предвид,
Мълдър. Кой мъж с нормално либидо ще откаже разголена красавица? Даже Фънки си
пуска Планета без звук, за да изплакне окото.
- Факт. Друга част от текстовете
залагат на разчупването на нормите. “Бунтарките” обикновено са фатални и огнени
жени, задръжките и прашките им падат неудържимо, настъпват газта на
червено. Излиза, че красавиците с
оскъдните рокли са и дръзки лоши момичета.
- Виж ти! То си е почти “Fuck ‘em and their law” на
Продиджи, само че подплатено със сексапил, а не с грозната мутра на Кийт Флинт.
- Нещо такова. Момчетата ги искат,
момичетата ги копират, за да бъдат желани, създава се нов дрескод и визия, а
вечер всички заедно му отпускат края в чалготеките под сняг от салфетки.
Момчетата си отварят портфейлите, за да може по-късно момичетата да си отворят
краката. Всички са опиянени, буквално и преносно, завладяни са от емоцията на
лирическите героини и лесно се идентифицират с болката, копнежа и бунта им.
Накрая си тръгват от рая на поп фолка и се прибират по леглата. По двойки.
Всички са щастливи и удовлетворени. Mission
accomplished.
-
Сега вече всичко ми се изясни, Мълдър.
- Това далеч не е всичко, Скъли.
Някои изпълнители от естрадната ера не се срамуват да сложат червен нос или
червен задник, само за да бъдат отново поп.
- Чакай, не ми казвай. Имаш предвид онзи с
прическата на Алла Пугачова. Ммм, забравих му името.
- Неделчев, Скъли. Деян Неделчев.
- Да, вярно. Той пееше нещо за фън шуй.
- За икебана пее, Скъли. Очевидно
има фетиш към съчки, клонки и оформлението им.
- Човекът просто обича да пипа пръчки, Мълдър.
Джани Версаче и Фреди Мъркюри също имаха подобни страсти приживе. Хм, това
значи роди българската естрада. Като говорим за извратено потомство,
Пришълецът, който се пръкна от лейтенант Рипли, ми е по-симпатичен.
- На мен пък са ми особено
симпатични манга хип-хопърите Зюмбюл, Кулю и Среброто. Добре им се получи
отговора на въпроса “Попкултурата в България че е поп, поп е, ама къде е
културата?”
- Знам ги много добре, Мълдър. Нали преди 10
години телефонът ти звънеше с “Бай Мангау”.
- Твоят по същото време звънеше с “И
твойта майка също”, Скъли. Помня, защото ми беше много трудно да не го приемам
лично.
- За Ъпсурт или добро, или нищо, Мълдър. Фен
съм, внимавай!
- Ко речи? Аз винаги внимавам,
Скъли. Не карам бясно, като дивите от попфолка. Даже напротив – “Карам баавно,
минутите А броя”. (пее)
-
Добре че ми напомни. Не бива да пропуснем тези два колоса в българския поп.
Особено нежната, многопластова, VIP
Sister половинка на този каризматичен дует.
- Задължително ще ги спомена в
доклада, Скъли. Нали заради другата му половинка на календара му се обра
лайката, защото август вече е септември.
- Мда, няма как да избягаме от тях. Все пак, в
колко музикални клипа се е снимал главен секретар на МВР.
- Тихо, Скъли. Не смей да споменаваш
името Му напразно. Много като теб вече плакаха.
- Тихо съм, Мълдър. Или по-скоро чиху. Ха
познай кой български рапър си яде палачинката с мечиорехи и си поръчва иджин
тоник?
- Няма да ме затрудниш, Скъли. Това
е българският Гагарин, който редовно пали совалката от Руси до Варна.
- Позна, Мълдър. Ще я пали ами, нали и той се
прибира вкъщи, за да сложи пилиту във фурната.
- И аз ще паля гумите, Скъли, но не
към Кравай. Отивам да подредя и запиша информацията, отгоре чакат.
- Добре, Мълдър. И внимавай какво пишеш. Не
искам да свършиш като пловдивския рапър със статуята на Христос на покрива на
личния си хотел – на топло, но не в Рио. Хайде, аз продължавам с октопода.
