С Живака се знаем от 25 години. Майките ни се
запознали в Родилния, лежали в една стая. Родени сме в един и същи ден, през 3
часа, гледали са ни заедно, карали сме едни и същи болести, като братя сме.
Веднъж даже излизахме с близначки, не се получи. Общо взето, на нас ни се
получават основно белите. Счупили сме над 15 вази, намазахме с боички двете
персийки на леля Ани защото бялото им ни се видя прекалено скучно, уговорихме
по-малката ми сестра да я подстрижем по последна мода, горката ходи с шапка два
месеца после. В първи клас ни дадоха за задача да занесем в училище предмет и
да разкажем за него, Живко занесе дългите вълнени гащи на баба си. Не се наложи
да разказва, защото Танева го изгони и извика майка му. Моята отиде следващата
седмица, защото показвах на Наско и Климент как се прави индиански огън под
прозорците на директорката. Веднъж изядохме петте кутии пияни вишни, които мама
беше приготвила за пенсионирането на леля и после оповръщахме целия апартамент.
Откакто се помня си изкарваме весело заедно.
Докато
Живака не се влюби. И преди е залитал, имаше една Катя, която почти го уговори
вместо финала на Шампионската да ходят да гледат “Тетрадката”. Ама почти. Сори,
Кате, има непонятни за момичешката ти глава неща. Като това да поливаш обилно с
бира кофата с крилца, да ревеш за пропусната дузпа или да прекараш нощта
пуцайки по зомбита в мрежа.
Катето
мина и замина, обаче откакто Живака мярна Симона преди един месец, животът ми
се стъжни. Все едно са ми отрязали крайник. Като упоен е. Симона това, Симона
онова, ходим или не ходим където каже Симона, като в концлагер съм. Спря да
идва да ритаме, защото все й изпълнява някакви поръчки, не сме се напивали като
хората 3-4 седмици. Опитах сериозна интервенция, ама така го е треснал любовния
вирус, че каквото и да му кажа, той само се усмихва и кима.
Жените
са необходимо зло, наясно съм. Ама можеше да е някоя народна женица, разбрана.
А то.. От къде да започна? Значи, Симончето е промоутърка. Вечер обикаля по
заведенията с още 5 като нея – гримирани, натокани, със служебните усмивки, ей
така омагьоса и горкия Живак. През деня Симона спи, ходи на фризьор и козметик,
гримира се и обикаля магазините за парцалки. Други интереси освен да е хубава,
няма.
Точно
поради тази причина, има много неща, които Симона не знае, че не знае. Според
нея, малките кръгли слепени сладки са върха на италианското сладкарство.
“Обичам Италия, обичам макарони!”, ахка и охка тя и Живко тича и затваря 20
лева грешни пари във ФРЕНСКИ макарони. Толкова разбира и от дизайнери: “Роклите
на Ели Сааб пак бяха най-хубавите на Оскарите! Тази жена е невероятна!” Горкият
ливанец! Не е виновен, че в България името му е женско. Хайде, за това че казва
“суичър” няма как да й се сърдиш, всички така му викат, по-лесно идва явно. Аз
лично съм пробвал, от любов към спорта, да казвам “суетшърт” и ми е писнало да
ме гледат с недоумение и да ме поправят. Обаче, при Симона има и още, според
нея “суичър” идва от switch off, защото се носи през
свободното време, когато се изключваш от работа и задължения. Мъдростите й край
нямат.
Едно,
обаче, не може да й се отрече – това момиче има свръхчувствителен сензор за
снимки – никога не можеш да я хванеш неподготвена. От където и да се появиш,
колкото и изненадващо да решиш да снимаш – тя вече е сгънала краче и е свила
устни. Може да направи курсове и да изнася лекции, ще удари и Кобилкина в
земята по посещаемост. Чупка в кръста, сгънат крак, ляв – винаги ляв профил,
“питайте Парис Хилтън и Марая Кери” и устни, свити в криворазбраното за секси
кокоше дупе. Всеки божи път.
Няма
жена, която да не е одумана като дебела или грозна, най-често и двете,
включително и приятелките й. За мъже Симона не говори, под достойнството й е,
споменава само “тати” и винаги с добро. “Тати” има бол пари от някаква пиар
агенция, живее с бразилка, малко по-голяма от дъщеря му и разбира родителството
единствено като спонсорство. За майка си не говори, рядко се виждали, радва се
че при развода останала при “тати”, защото “мама много ме тормозеше да уча”.
Та ей
тоя човек точно избра къде да си празнуваме рождения ден с Живака тая година.
Откакто се помня празнуваме заедно – у нас, у тях, на хижа или на морето. Тоя
път обаче, ще ходим в най-новия бар в града – “Златната маска”. Според Симона,
по-тренди място в момента нямало. Че на кого му трябва тренди? С радио, обаче,
как да спориш? Живака е безгласна буква, а 18-годишната му приятелка като си
навие нещо на пръста – забравИ да стане друго.
“Маската” е доста нетрадиционно място. Предлагат
само безалкохолно и коктейли със сламка, за сметка на това над 200 вида и всеки
от тях над 10 лв. Без сламка няма как да пиеш, защото за да влезеш в тоя бар,
трябва да си с маска. При това домино не ти върши работа, защото цялото ти лице
трябва да е скрито. Мистика, брат! Идваш или с твоя маска, или след като минеш
през охраната, влизаш в “Гримьорната”, сам, където учтива девойка ти помага да
избереш подходяща по размер, боядисана в златисто маска, откъдето и името на
заведението. Обслужващият персонал, включително охраната и лелята пред
тоалетната, също са с маски. Яко инкогнито! Откакто тоя бар отвори, папараците
полудяха. Всички пишман випаджии ходят там, обаче не стига че са с маски, а и
вътре е забранено да се снима. Я си щракнал, я си изхвръкнал. СЛЕД като си
платиш сметката.
И точно
в тая мистерия реши да ни забърка Симончето. Въпросната събота тя била на
работа до 12, после щяла да дойде, ще ни запази места на бара, нали е промоутърка,
познават я, да отиваме и да я чакаме.
Е,
отидохме. Карнавал е меко казано. Аз и на Хелоуин не съм виждал такова нещо.
Накъдето се обърнеш маскирани. Две трети с едни и същи боядисани в златисто
безизразни физиономии. След първите 10 минути започваш да се побъркваш и да се
чувстваш като в клип на Пинк Флойд – още една маска в морето. Щях да умра от
смях като гледах как наперени мускулести фитнесаджии с опънати по тях тесни
фланелки смучат със сламки коктейли във всички цветове на дъгата. До мивките
във всяка тоалетна има охрана, в залата за пушене също, и там нямаш право да си
сваляш маската.
Точно на
излизане от тоалетната я видях, тя тъкмо щеше да влезе в дамската. Първо мярнах
два крака, обути в стилни черни обувки, чорапи с ръб отзад и секси пола, малко
над коленете. Сърдечният ми ритъм веднага се ускори. Вдигнах поглед нагоре,
останалото също изглеждаше обещаващо. Облегнах се на една колона, изчаках я да
се върне на масата си, регистрирах липсата на мъжко присъствие и окуражен от
собствената си анонимност и петте “Вечнозелени джунгли”, които бях изсмукал
през последните два часа, отидох и я заговорих. Оказа се приятно интелигентна,
възпитана и за капак – с чудесно чувство за хумор. След Симонените глупости
напоследък, тази жена ми се видя като коктейл от Умберто Еко и Удхаус, който
неистово ми се дощя да опитам и на вкус. И тя била тук за сефте, довлекли я
приятелки. Поканих я при нас, почерпихме я за двойния рожден ден и вечерта
стана толкова приятна, че като видях една златна маска с промоутърската
униформа на Симона да влиза в бара, пъхнах две едри банкноти в ръката на Живака
и посочих с глава изхода на новата си позната. Тя очевидно нямаше нищо против,
защото хвана ръката ми и ме последва. По пътя спрях Симона, за да й кажа чао,
представих ги една на друга, те си кимнаха и после си тръгнахме. Скочихме в
първото такси, свалихме си маските и още по път се награбихме. Не можех да се
нарадвам на късмета си – на всичкото отгоре беше и хубава. След секса, който
надмина и най-смелите ми очаквания, разбрах че е 12 години по-голяма от мен и
разведена.
Допаднахме
си много. Започнахме да се виждаме почти всеки ден и това тотално ме спаси от
досадната компания на Симона. За съжаление се лиших и от Живака, който вървеше
комплект с нея. Но някакси започнах да
го разбирам.
Две
седмици по-късно предприехме крайната мярка да излезем четиримата, за да може
най-накрая да се съберем. Лекичко се притеснявах от тая среща, защото
празноглавата Симона щеше да досади и на Мая, но какво да се прави, все пак е с
брат ми, ще я изтърпим още малко докато се осъзнае и му мине.
Отидохме
първи в пицарията. Поръчахме и Мая отиде до тоалетната. След минутка двойката
пристигна, с Живака се прегърнахме като разделени от години. Обичам го тоя
човек! Симона веднага се зае да разваля атмосферата с нейните си глупости – как
“50 нюанса сиво” бил най-дръзкия филм на десетилетието и други несвързаности.
За щастие спря да дърдори, скри се зад менюто и се зачете, а аз блажено се
наслаждавах на тишината и гордо гледах как Мая се приближава към масата. После
чух как Симона казва: “Мамо, ТИ пък какво правиш тук??”
