* * *

"Не се чувствай изцяло, неотменно, вечно отговорен за всичко. Това е моя работа."
Бог

* * *

 http://youtu.be/CdpcgAWpb4U

Не правете това вкъщи

  Стамат Стаматов Карагеоргиев реши да убие жена си. Не защото систематично го пошляпваше със закачалка или точилката, с това беше свикнал. И не защото не беше хубавица и тежеше 125 кила, съвсем не, когато се ожениха килограмите й бяха 118, така че той беше наясно с какво се захваща, поне визуално. Пък и какво толкова, имаше мъже без никакви жени, той поне правеше секс два пъти в месеца, понякога дори и три, ако я хванеше палавото настроение. Секс не беше точната дума, защото от брачното ложе се чуваше предимно: “застани така, направи това, по-бързо, по-бавно, не така, сега пак предишното” и командите й в повечето случаи го объркваха и разсейваха, а всяко невнимание и неизпълнение водеше до звучен шамар или ущипване, от които малкият Стамат безсърдечно тръгваше да клюмва и се налагаше батко му спешно да извиква в ума си балконите на цялата гилдия кръшни чалгаджийки, за да бетонира непослушника. Беше му добре известно, че невъзможността да изпълни съпружеските си задължения неминуемо влачи след себе си средни, а нерядко и тежки телесни повреди. Все пак Стамат беше водопроводчик и нямаше как да коленичи и оперира с муфи и тръби по хорските къщи, ако очите му бяха полузатворени, а горните и долните крайници – отекли.

   С Розалия Цекова, по баща Анастасиева, бяха женени от 7 години, 3 месеца и  18 дни. Стамат си водеше статистика като затворник в Шоушенк. Всеки ден от брака им беше неизличимо впечатан в дългосрочната му памет и беше достоен да запълни поне половината вечерни новини на bTV. Ако някой предприемчив българин речеше да сложи скрити камери в панелката им и да излъчва записите, продуцентите на Биг, Вип и всеки друг трибуквен Брадър щяха да умрат от глад.

   Стамат прекръсти Розалия на Недоволия още през първата брачна нощ. Поради пуританското си възпитание, а вероятно и от страх да не стресне потенциалния жених с някоя реакция, тя не му беше дала даже да опипа гърдите й преди сватбата. Той самият не беше пръв хубавец и жените изобщо не го забелязваха, но ако тя му беше дала да си легнат преди светото венчание и той беше преминал през това изтощително преживяване с емоционална тежест, от която на Жан Клод щяха да му омекнат капачките, а Деми Мур завинаги щеше да се откаже да става тюлен, та ако го беше изпитал преди да каже “да”, със сигурност щеше да казва “не”, до края на живота си.

   Думата “не”, обаче, се превърна в непозволим лукс за речника му, още в момента, когато младоженците се оттеглиха за първото си общо сексуално изживяване. Стамат не само нямаше право на глас, оказа се че всеки израз на съществуването му е “прекален”. Той беше прекалено бърз, прекалено бавен, прекалено твърд, прекалено мек, прекалено груб, прекалено нежен; каквото и както и да го направеше, все не можеше да угоди на благоверната си. Тя пъшкаше, но никога от задоволство, той се стараеше, но очевидно никога достатъчно. Накрая Стамат се хвана, че иска жена му да е трол, та утрото да я вкамени и да го отърве от мъките му. Отчаяната му молба беше наполовина чута. Тя все пак беше човек и имаше умора. Малко преди изгрев, тя изсумтя презрително за пореден път, обърна му гръб и след 30 секунди вече спеше невинния сън на праведните и стабилно похъркваше. Той се въртя още 2-3 часа в безуспешни опити да преодолее обзелото го чувство на мишка хваната в капан; представяше си всичко, което го чака покрай бъдещото му съжителство с Медуза Горгона, най-сетне мозъкът му милостиво се изключи и той потъна в неспокойния сън на осъден, който утре ще изкачи последните си стъпала към ешафода.

   Оказа се, че дори въображението на Стамат е прекалено.. бедно. Заредиха се дни, изпълнени с укори, удари, синини, недоволство, цупене, крясъци и счупени чинии. Работата й на гише в НОИ явно не й предоставяше достатъчно възможности за освобождаване на стреса и бедните душИ, които се налагаше да ползват услугите й очевидно не страдаха достатъчно. В 18ч. тя се прибираше разлютена като оса и той беше единственият наоколо, който да го отнесе. Деца нямаха, Розалия твърдеше, че това ще се отрази пагубно на фигурата й.

   Ако валеше – вината беше негова, ако не беше толкова тъп, щяха да живеят в страна с по-благоприятен климат; ако някой си беше позволил да я настъпи в трамвая – пак той, можеше да ходи на работа с такси, ако мъжът й изкарваше достатъчно пари; ако главата я болеше – пак Стамат беше виновен, защото само тя мислеше за бъдещето.

   Той стоеше, седеше, лежеше, ядеше и преглъщаше. Дни, седмици, месеци, години наред преглъщаше ежедневното унижение вкъщи и пред хората, ако не дай Боже, се наложеше да отидат някъде заедно.

   Търпението му се изчерпа, когато една вечер по време на поредния си необясним яростен пристъп, Розалия уж случайно заля с червено вино любимия му класьор с марки. Старателно събирани от 5ти клас, те бяха единствената му страст. Всичкото натрупано напрежение излиташе през комина, когато сядаше да ги разглежда, почиства и подрежда. След като видя как очертанията на “Кралица Елизабет”, тежкотоварен танкер, юбилейна серия от 95та, изчезват в червена мъгла, чашата му най-сетне преля и той реши да се отърве от жена си в собствения им дом – там където беше преживял най-тежките години от живота си. Оставаше само да измисли как.

   Стамат може и да беше прекалено всякакъв, но не беше прекалено глупав. Знаеше, че трябва да го маскира като нещастен случай, а и никак не му се щеше само да я осакати, та да се наложи после да се грижи за нея като в оня смахнат филм по Стивън Кинг. Тя, между другото, доста приличаше на главната героиня, макар че оная изтрещяла медицинска сестра беше като манекенка в сравнение с Рози. Не му трябваха половинчати мерки, които само да превърнат затвора му в изолатор, беше наложително да действа умно и решително.

   Първата му мисъл бе да я отрови. Отхвърли я бързо – това оставяше следи, а следите бяха улики. Освен това, тя готвеше толкова отровни манджи, че вероятно и двамата бяха имунизирани към доста от вредните субстанции.

   После реши да я напие, да й напълни ваната и да я удави. Само че, как делфин да потопи кит, макар и замаян? Той тежеше малко повече от половината й килограми, а и Розалия едва се побираше във ваната и по злощастния закон на Архимед вътре не оставаше достатъчно вода, в която да натисне главата й, дори и да имаше силата.

   Не можеше и да я запали. Апартаментът беше единствената му собственост. Вече наполовина неин по закон, но все пак си беше негов. Иначе отдавна да беше избягал. Къде, не знаеше, но свободата да диша без тя да е в радиус от 20 км. щеше да осмисли всички неудобства. Обаче, да остави панелката на тая тиранка изобщо не му влизаше в сметките.

   Въпреки натрупаните гняв и напрежение, той не искаше тя да страда, а да си замине бързо и безболезнено. Стамат си беше добра и кротка душа, макар и изтерзана и мислите за убийство не му бяха присъщи, но като всяко човешко същество и той имаше права, а милата му съпруга го лишаваше от тях. Ако това беше единственият начин да си ги получи обратно, той беше готов. Знаеше, че не трябва да прави това, още по-малко вкъщи, но пари за професионалисти нямаше. Освен това, тя първа започна. Той не беше Майкъл Дъглас, куче и котка нямаха,  тялото на Катлийн Търнър тя можеше само да го сънува, но това си беше война. А    в любовта и войната, както знаете..

   Затова той се спря на токов удар. Няколко секунди щяха да изпържат мозъка й, а и винаги можеше да се припише на нещастен случай. Само че, Стамат беше водопроводчик, не електротехник. Можеше да смени крушка или повреден предпазител и толкова. Започна да проверява в интернет (не от домашния компютър, разбира се, беше гледал криминални филми) и да префасонира кабелите на домашните електроуреди. Все пак или той не четеше както трябва, или Господ освен лудите и пияните пазеше и истеричките, но Рози си оставаше жива и здрава, а нервите на мъжа й изтъняваха по-прогресивно и от кабелите. Наложи се да ходят непрани и негладени – пералнята и ютията първи отказаха да работят. Печката издържа още седмица, после се предаде и тя и Карагеоргиеви минаха на сандвичи, докато хладилникът също не сдаде багажа. Пари за нови нямаха, а Стамат така усърдно беше бъркал в машинарийките, че всички техници които викаха, вдигаха ръце и ги пращаха в магазина. Така нещастният неосъществен убиец се оказа едновременно с непоносима жена и с къща, пълна с неработещи уреди. Нещо в кротката му душа превъртя и за пръв път в живота си той намери сили да се опълчи на разярената си жена, каза й или да се вчовечва, или да върви на майната си, а тя от своя страна за пръв път зяпна, млъкна и го погледна с уважение.

   От тази вечер, в панелката зацари небивало спокойствие. Рози получи каквото явно винаги беше търсила – здрава мъжка ръка, а Стамат – кротка като сърничка съпруга. Взе пари назаем, смени злополучните уреди, прати жена си на курс по готварство и фитнес, стегна й здраво юздите и отвори нова глава от живота си.

   Оказа се, че убийство все пак беше извършено – Стамат Стаматов Карагеоргиев, такъв какъвто светът го познаваше умря, да живее новият Стамат!

* * *

"Light thinks it travels faster than anything but it is wrong. No matter how fast light travels, it finds the darkness has always got there first, and is waiting for it."

Terry Pratchett