* * *

Уморих се от планове, начертани с неподострен молив.

Atlas Air

* * *

Animals are beasts, men are monsters..

For An Angel

LOVe

- 1 -

Наблюдавам я от две седмици. Няма как да не я забележиш, отличава се от себеподобните си като пуканка в купчина трохи. Очите й са дълбоки и сини, а рижото й прилича на керемида, огряна от следобедното слънце. Грациозна е. Пристъпва, сякаш не ходи по земята. Все още не знам къде живее, виждам я в парка почти всеки ден, обикновено към 15 - 15.30ч. Аз съм там още от сутринта и когато тя се появи, всичко останало избледнява. Много ми се иска да я заговоря, макар че знам, че няма да разбере езика ми. Мама непрекъснато ми повтаря да се пазя от такива като нея, защото са опасни, но чувствата ми стават все по-силни и когато събера достатъчно смелост, ще й кажа, че тя е единствената за мен. Нищо че сме толкова различни. Тя също ме е забелязала. Мисля че проявява интерес към цялото ми семейство, но съм убеден, че на мен отделя най-голямата част от вниманието си. Още малко. Още малко и ще съм готов за нея.

- 2 -

Още един глупак. Различават се само външно и то не особено много. Иначе са съвсем еднакви като капките на проклетия дъжд, който все успява да ме изненада и да ми развали прическата. Този, обаче, е един от най-тъпите които съм срещала. Повече от седмица ме зяпа, все едно за пръв път ме вижда. Такива като него ги ям за закуска, нито ще е първия, нито последния. Тия дни по празниците не ми се ще да си развалям маникюра с излишни движения, но и на него ще му дойде времето.

-3-

Ей, братле, за много години! Как посрещнахте Новата? Да, и при нас същото - подух се от ядене и пиене. Ха, няма да повярваш какво ми се случи тая сутрин на път за работа. Пресичам парка и тъкмо си мисля колко много ме мързи да оправям сметки цял ден, когато точно до фонтана, под големия кестен, забелязвам че връзката на обувката ми се е развързала. Навеждам се и на 50 метра от мен се развива следния филм - на пътеката е застанала голяма рижава котка, само връхчето на опашката й се поклаща насам-натам, а точно срещу нея, по права линия, се е запътил тъмносив гълъб. Тия птици винаги съм ги имал за тъпи, но това вече напълно ме смая. Та гълъбът застава на десет санта от лапите на котката, накланя глава и я гледа все едно за пръв път вижда рижа котка. Така се беше унесъл, че май изобщо не разбра какво му се случи в следващата минута, когато котката мързеливо се протегна, затисна го с лапа и му прегриза гърлото. Откачена работа! И къде казваш ходихте почивните дни?