неделя, 26 юни 2011 г.

* * *

А по какво всъщност се познава благополучието? По това, че един успял човек е истинско удоволствие за сетивата ни, той е като издялан от един ствол, едновременно нежен, твърд, благоуханен! Приятно и вкусно му е единствено онова, което е поносимо за него, удоволствието свършва при прехвърляне границата на поносимото. Той измисля лекарства срещу болестите, възползва се от неприятните случаи, извличайки от тях полезното, онова, което не го убива, го прави по-силен. Той инстинктивно натрупва у себе си всичко, което вижда, чува и преживява - самият той е един селективен принцип - ненужните неща изхвърля. Той винаги е в своето общество и компания - все едно дали с книги, хора или природа: той изразява почитта си тогава, когато избира, когато допуска до себе си, когато се доверява. На всички дразнения той реагира бавно, с оная умереност, възпитана благодарение на дългата предпазливост и желаната гордост, той просто изпитва дразнението, но не му се противопоставя... Той не вярва нито на "нещастието", нито на "вината" - справя се със себе си и с другите, умее да забравя - достатъчно е силен, всичко да му се удава по най-добрия начин. Е, за щастие съм пълна противоположност на декадента, защото току-що описах себе си.

Ecce Homo - Как се става такъв, какъвто си, Фридрих Ницше

Няма коментари: