неделя, 4 май 2008 г.

2 х 1, не 2 в 1

- Не, следващия път ще го накарам да хвърля зарчетата с чашка - изсумтя той недоволно. Тя се усмихна разбиращо. Знаеше, че не обича да губи. И тя не обичаше, но не го показваше толкова явно, считаше го за признак на слабост.
- Не е нормално - продължаваше. - Искам 3 и 1 - каза с комично променен глас - и хвърля 3 и 1. Омръзна ми!
Тя търпеливо слушаше познатия речитатив и чоплеше ягодовия крем. Главата я болеше. Кихна отново и посегна за нова салфетка. Не беше подозирала, че хвърчащите полени могат да й докарат толкова сърбеж в носа.
- Дай още една бира! - обърна се той към сервитьорката.
Прииска й се точно в тоя момент да зареже бирата, да я прегърне и дори нежно да й изтрие сополивия нос, но естествено, нищо подобно не се случи, той с видимо удоволствие вдигна голямата халба и отпи.
- Сега ще ме приспи - отбеляза той и се облегна назад. - Тъкмо ще се прибера и ще си легна.
Тя го погледна и поклати глава в знак на съгласие. Колкото повече думи си спестяваше, толкова по-добре се разбираха. Случайно изтърваната реплика обикновено се превръщаше в повод за спор, а безсмислените им спорове я уморяваха. Разбърка студеното си кафе и се видя как отключва входната врата, качва се по стълбите, после другия ключ.. Въздъхна от досада.
- Какъв е проблема? - попита той, усетил въздишката й.
- Няма проблем - извади тя стандартната реплика и за по-убедително добави - Уморена съм и ме боли глава.
Той я погледна, скептично свил устни. Ако не беше уморена, я болеше глава, сега беше ударил джакпота - и двете наведнъж.
- Може ли сметката? - хвърли той спасителния пояс и двамата се вкопчиха в него.
Тя прибра цигарите си, той извади портфейла, станаха почти едновременно и след по-малко от пет минути всеки седеше зад волана на своята кола и пътуваше към уюта на собственото си лично пространство.

Няма коментари: