вторник, 22 юни 2010 г.

* * *

И когато Сътворителят забил последния гвоздей в покрива на небето и отделил света от външната бъркотия, освободили се от грижи мислите му и потекли гладко. След покрива на небето Сътворителят нагласил светилата, та да раздели цветовете един от друг, да даде блясък на камъка таусен и да определи цена на сянката, но погледнал земята и видял, че е гола и безвидна и че няма на нея цвят. Замислил се тогава за гори и треви, за скали и мъхове, за вода чиста и вода горчива от сол, и така станало. После се замислил за риби в дълбините, за зверове в горите, за пчели в хралупите, за червеи и пъстри гадини в недрата, и така станало. Още веднъж погледнал Сътворителят земята и разбрал, че си е сътворил изкушение и съблазън. И се възпламенил тогава, и излял меда си в земята, без да знае какво ще стане. А земята, като приела меда на Сътворителя, родила двама братя и единият се казвал Палдобар, което значи Бел-княз, а другия Модрубар, което значи Мрак-княз, те станали, които Сътворителят създал с половин воля. И понеже били двама, та всеки от двамата получил от половин волята му половината, а от цялата му воля по четвърт, и още по четвъртинка имало в тях воля от земята и по две четвъртинки тяхна си. Но Бел-княз се родил първи и затова четвъртинката му воля от Сътворителя била по-голяма.
Щом излезли от земната утроба, братята се погледнали един друг и Палдобар направил снега, лъка и стрелите и огъня, събрал добитъка в стада, а главите на гвоздеите в небето нарекъл звезди; Модрубар пък направил скакалците, мухите и всичките кръвопийци, а пък едното си ухо изкривил така, че да не чува реч, ами кривото ехо. И пак се погледнали братята един друг и се отвърнали един от друг. А били двамата такива: Бел-княз заповядвал на камъка, на огъня, на вятъра, на дъгата и на горната вода, знаел имената на нещата, имал облик и виждал, когато гледал, но също и през клепачите си. Мрак-княз, напротив, имал нюх силен и силен усет, заповядвал на пушека, на прахта и на долната вода, знаел ехото на имената, та да извращава нещата, и нямал облик, но можел да стане каквото си поиска, дори да се превърне във вятъра на Бел-княз. Освен това в духа на Модрубар била черната луна и му служел крокодилът, а в духа на Палдобар било слънцето, служел му лъвът и погледът му разпознавал брат му във всеки облик, само не и при черна луна. Такива били двамата.
И почнал Бел-княз да прави неща за радост, и каквото и да направел, Мрак-княз веднага го развалял поради любовта си към злото. Направил Палдобар дъжда, а Модрубар подслушал името му, изкривил го с ехото и завалял гнил сок, който дал началото на блатата и жабите. Направил Палдобар гъбите, та да живеят в гората, а Модрубар с измама ги склонил към злото и едни гъби се напълнили с отрова, а други излезли от земята с червеи. Направил Палдобар сънищата, за да вижда и при черна луна, но Модрубар довел в тях сянката и ги населил с ужас, та взорът на Палдобар при черна луна да се лута и да познае страха, а пътя да не вижда. И тогава се разгневил Бел-княз и си рекъл: "Да затворя Мрак-княз с камък в скалата, но той ще се превърне в долна вода и ще прояде камъка". И не го затворил. Помислил си: "Да изгоря Мрак-княз с огън, но пушекът му е роб, ще го скрие от пламъка и нищо няма да му стане". И не го изгорил. Помислил си: "Да поразя Мрак-княз с лък и стрела, но знае той името на лъка и стрелата няма да го прониже". И не го поразил. И изковал тогава Бел-княз меч от желязо, но скрил името на меча и не го казал. И видял Модрубар меча на Бел-княз и разбрал, че няма сила срещу него, понеже ехото на името му не било влязло в скверното ухо на Мрак-княз. И Модрубар побягнал от Палдобар, но не можел да избяга. Палдобар пък не можел да го настигне, понеже братята били равни по сила, и когато го настигал, то Мрак-княз призовавал черната луна и мракът го скривал.
Видял Сътворителят, че няма съгласие между братята, и познал тъгата. И поделил света: Палдобар получил половината, а Модрубар другата половина, но и като били така разделени, пак не намерили търпение за другия в сърцата си и имало разпри и земята се тресяла. Разбрал Сътворителят, че не може да помири братята, понеже не владее цялата им воля, а не искал да ги съди със сила, понеже и двамата му били удивителни. И им рекъл:
- Направете и двамата по човек и го научете на онова, що знаете.
И Бел-княз направил човек от глина, омесена с горна вода, и жена му направил от тялото му, а Мрак-княз направил човек от глина, омесена с долна вода, и жена му направил от тялото му. И Сътворителят им вдъхнал живот.
Палдобар в своя дял от света научил човека на онова, което владеел и му заръчал:
- Не назовавай онова, що ти е скъпо.
И Модрубар в своя дял от света научил човека на онова, което владеел, и го заклел:
- Бой се от неща без недостатък.
Рекъл тогава Сътворителят на братята:
- Този свят е ваш, но вие не можете да живеете заедно, понеже искате да покорите другия, а не можете. Хората ви да решат вместо вас и чийто народ победи, него ще призова и ще царува, а другият ще погине.
И извадил Сътворителят един гвоздей от покрива на небето и изхвърлил двамата братя през дупката. Но преди да сложи гвоздея на мястото му, пуснал в света от външното безредие младото време, та оттогава хората да станат смъртни и да могат да се убиват. И пожелал Сътворителят така да е дотогава, докато не се върне призован единият брат, а другият не изчезне. Така почнало времето. Така се почнали и хората и времето им на земята..

Павел Крусанов
Ухапването на ангела