понеделник, 25 август 2008 г.

Неблагодарен свят

Повръщаше му се от децата пред блока. Идеше му да им извие тънките вратлета едно по едно. Тия пискуни нямаха ли си майки, все се намираше по някое да му вгорчи живота, беше му писнало от тях. Влачеха навсякъде малките си колела с ярки цветове, кофички, лопатки, топки, оставяха хартийки и картички с картинки по цялата площадка. Веднъж в тъмното така се спъна в една забравена кукла, че си изкълчи глезена и после два дни накуцваше. Нито децата, нито семействата им имаха елементарно възпитание. Мъкнеха ги с тях даже в кварталното заведение, където сядаше да обърне няколко питиета. Не че те бяха единствените, които го дразнеха. Ако около него не мрънкаха или не се гонеха пищящи деца, имаше групи младежи, които се смееха високо и телефоните им цвърчаха с невъобразими звуци. Накъде отиваше тоя свят, никъде нямаше спокойствие! Не му се мислеше за претъпканите автобуси, с които отиваше на работа, там все го настъпваха, бутаха, блъскаха, дърпаха. Ако можеше, щеше да направи така че всички хора да изчезнат. Както изчезна жена му преди десет години, събра си проклетите парцалки и замина на майната си. Там трябваше да е, защото от тогава нито я беше чувал, нито виждал. Нямаха деца, два месеца след нея се затри и кучето. Вярно че той забравяше да го храни, ама и то беше един досадник, непрекъснато му разбъркваше обувките или го събуждаше с тоя негов дрезгав лай, та не му беше мъчно като се загуби, нищо че живя пет години при тях. Оставаше и да жали за някакъв си пес.

Ето и тия линейки с тъпите им пронизителни сирени и те му бъркаха в здравето. Като ги чуеше после или го болеше глава или получаваше съцебиене, или всичко му тръгваше накриво. И тоя просяк, дето всеки ден киснеше от другата страна на улицата го нервираше с мръсните си дрипи, ломотеше нещо неразбираемо и протягаше ръка. Ще не ще, трябваше да мине покрай него като пресече и пак щеше..

Линейката така го помете от платното, че изречението му остана незавършено.

3 коментара:

sovichka каза...

много приятно разказче. на мен би ми било интересно какво ще си кажат мизантропът и скитникът от улицата, но и така е добре :^))

поздрави!

Pa каза...

Ех че весело... Божееее, колко радост има на тоя свят... Евала на пича, само така, с позитивно мислене напред и нагоре към близката болница(морга).

YFM каза...

sovichka, благодаря! Думата "приятно" досега никой не беше използвал за моите писания, общо взето преобладават коментари с точно противоположния цвят ;) Права си, можеше да се добави и още, обаче аз нямам търпение да ги оставям да отлежават и ги пускам в най-първоначалния им вариант, а като ми секне музата нейде и ей на резултата :)

pa, ти си знаеш че преливам от оптимизъм, така че не се стряскай ;)