четвъртък, 4 декември 2014 г.

Работно време



Казвам се Любчо и съм на 7 години. Имам айфон, айпад и приятелка в Айтос, където имаме вила и ходим на почивка всяко лято. Според тате, най-важното нещо във всяка работа е почивката да е по-голямата част от нея. Тате е умен, защото има две коли и джип и разбира от всичко.
   В нашето семейство най-мразим да работим. Тате казва, че ако нещо изисква повече усилия, отколкото да си вдигнеш ръката, трябва да го свърши някой друг. Тате знае как стоят нещата – той е катаджия. На дясната ръка има по-голям бицепс, защото с нея вдига палката. Това е професионална травма, но тате не се оплаква. Той носи много пари вкъщи, защото има много балъци, които искат да му ги дават. Когато порасна ще стана като него. Или депутат, защото тате казва, че по-сладка работа няма. Седиш си, вдигаш си ръката само наполовина, колкото да си бръкнеш в носа и пак ти плащат. Ако стана депутат, ще нося вкъщи повече пари от тате, защото ще ми плащат и балъците без коли.
   В семейната ни история има много хора, които не обичат да си вдигат ръцете. Прадядо ми Либен бил чорбаджия. Мама казва, че по-големи от шкембето му били само гърнетата с жълтици, които били заровени в двора. Викали му Малкия султан. Аз не знам какво е султан, сигурно е човек, който по цял ден лежи на меки възглавници и само се разпорежда, защото на дядо Либен това му била работата. Той е бил по-умен от тате, защото даже не трябвало да излиза от вкъщи и да си вдига ръката, парите сами си идвали. Ако и сега имаше такива длъжности, нямаше да се налага да ставам депутат и да си бъркам в носа, направо щях да стана чорбаджия или султан.
   Прадядо Либен имал син и дъщеря. За дъщерята много не се говорело, защото на 17 години избягала в Париж с някакъв пътуващ търговец на платове. Той обаче скоро умрял и тя станала певица в нощен клуб. Тате казва, че и тя не обичала да си вдига ръката, но се налагало да си вдига краката. Сигурно защото в Париж тротоарите са по-високи, не знам.
   Синът на прадядо Либен, дядо Петър, е бащата на мама. Той искал да стане овчар, защото обичал природата и разходките на чист въздух, но животът му се объркал и станал министър. На околната среда. Все пак и това не било много зле, защото и на него не му се налагало често да си вдига ръката, освен да перне шофьора си зад врата, а и работното му време било по избор. Това означава, че сам си избирал дали да е работно или само време. Мама казва, че когато било работно, предимно пукал секретарката си. Дядо Петър сигурно е бил много добър човек, щом е помагал на жената да не се надуе прекалено. Вероятно е била болна от нещо.
   Мама има скъп фризьорски салон в центъра. Тя си вдига ръката само за да прибере оборота. Обаче, през ден повтаря, че й е писнало от кучки, кокошки и кифли. Мислех, че там обслужват само хора, но може би някои от клиентките си водят и домашните любимци. Да имаш куче е супер, но кокошка е странен избор. Не знам и защо толкова се сърди за кифлите, като тя обича да ги яде.
   Сестра ми, Галя, е манекенка. За абитуриентския бал миналата година тате й даде пари да си оправи носа, скулите, устните и балкона. Последното не го разбирам, защото сестра ми няма къща с балкон, а апартамент с две големи тераси. От тогава, Галя като си идва вкъщи все мрънка, че й е писнало от грозни стари чанти. Защо им раздават стари чанти не ми е ясно, нали уж манекенките ги обличат по последна мода? Тате й казва да потърпи още малко, от януари като го преместят на караулката след Църна маца ще й купи 3 модни агенции ако иска.
   Аз и сестра ми сме добре възпитани и знаем какво искаме от живота. В училище все се оплакват, че не вдигам ръка. Пазя се за после, не разбират ли? Миналата седмица, госпожата по математика искаше да говори с тате, защото като ме прати да изтрия дъската я попитах колко ще ми плати за труда и не знам защо тя се ядоса. Като отидохме с тате и той разбра за какво го вика, не само че ми каза браво пред нея, ами я попита защо му губи времето с такива глупости и дали ще му компенсира по някакъв начин двата работни часа, през които келешите карали безплатно. Мисля, че госпожата се ядоса и на тате, но няма как да извика и неговия баща, защото дядо Славчо е умрял 5 години преди да се родя.
   Дядо Славчо бил полковник във Военното министерство. Искал да уреди там и тате, защото един полковник като вдигне ръка, цял полк застава мирно и козирува. Тате, обаче, предпочел свободната професия на служител в КАТ, защото е по-артистична натура и защото е много общителен и обича да се среща с най-различни хора и да им помага да стигнат по-безопасно там, за където са тръгнали.
   Аз не помня и двамата си дядовци. Тате казва, че тая държава те са я построили с двете си ръце, а тя им се отблагодарила като ги уморила. Според тате, всичко за което има дума от женски род, създава само проблеми, включително мама, нейната майка и сестра ми. За неговата си майка, която живее с нас, баба Лена, тате говори само хубави неща, защото много я обича и защото и на 75 години баба Лена още има тежък шамар и заради него на тате врата често е червен. Тате го обяснява с алергия към праха за пране, но аз съм виждал какво се случва когато баба Лена му се ядоса и не знае че ги виждам от другата стая. Тате казва, че ако била работила във Военното министерство като мъжа си, щяла да бъде поне генерал. Аз му вярвам. Чувал съм, че дядо Славчо не е козирувал толкова на шефовете си, колкото на жена си.
   Майката на мама, баба Стефания, е реститутка. Когато мама не може да чуе, тате я нарича с друга, подобно звучаща дума, сигурно защото си мисли че работата й е проста. Аз харесвам баба Щефи, защото винаги ми носи скъпи играчки и бонбони, когато ни идва на гости. Ако ме види да си пиша домашната, баба Щефи казва да не си губя времето, защото учените хора в България ставали таксиметрови шофьори и то некадърни. Сестра ми знае чужди езици. Тя ми обясни, че “реститутка” идва от английската дума “рест”, което означава “почивам си”. Значи професията реститутка е като на депутата, основно си почиваш. Баба Щефи много обича да си почива в софийските кафенета и ресторанти с приятелки и е най-честия клиент в салона на мама.
   Ние сме щастливо и задружно семейство с принципи. Тате казва, че ако всички бяха като нас, тая скапана държава можеше и да се оправи някога, така че, хора, моля ви, взимайте пример!