вторник, 31 март 2009 г.

Teardrop

Love, love is a verb
Love is a doing word
Fearless on my breath
Gentle impulsion
Shakes me makes me lighter
Fearless on my breath

Teardrop on the fire
Fearless on my breath

Nine night of matter
Black flowers blossom
Fearless on my breath
Black flowers blossom
Fearless on my breath

Teardrop on the fire
Fearless on my breath

Water is my eye
Most faithful mirror
Fearless on my breath
Teardrop on the fire of a confession
Fearless on my breath
Most faithful mirror
Fearless on my breath

Teardrop on the fire
Fearless on my breath

Stumbling a little
Stumbling a little

http://www.youtube.com/watch?v=yftOy8kz7aE

четвъртък, 19 март 2009 г.

Coffee To Go

Джули нарича малките ми умопомрачения профилактични. Казва, че ако дълго време караш по магистрала, е добре да спираш по пътя за кафе, иначе има опасност да заспиш на волана. Обяснявам й, че ако пътуваш с приятна компания кафето е само физически стимул, защото кой ще се сети за кофеин когато се залива от смях или нечии пръсти са обвили дланта му, обаче тя си държи на своето. Прагматичен човек е, обича дните й да си имат изпълним и полезен сценарий.
Веднъж ми подари седем червени рози за рождения ден. Знае че ги обичам, каза ми "Радвай им се докато съм тук". На тръгване издърпа седемте стръка от вазата, хвана ги с кожените си ръкавици и ги счупи на две, после още на две. От пръстите й заваля червено кадифе. Изхвърли разголените цветя в близкото кошче и на изумения ми поглед отвърна с "Не искам да ги гледаш как умират".
Джули не разбира, че бих заменила шофирането по широката магистрала с изтощително вървене, ако знам че няма да ми се допие кафе.

понеделник, 2 март 2009 г.

Moonlight

As a pale phantom with a lamp
Ascends some ruined haunted stair,
So glides the moon along the damp
Mysterious chambers of the air.

Now hidden in cloud, and now revealed,
As if this phantom, full of pain,
Were by the crumbling walls concealed,
And at the windows seen again.

Until at last, serene and proud
In all the splendour of her light,
She walks the terraces of cloud,
Supreme as Empress of the Night.

I look, but recognize no more
Objects familiar to my view;
The very pathway to my door
Is an enchanted avenue.

All things are changed. One mass of shade,
The elm-trees drop their curtains down;
By palace, park, and colonnade
I walk as in a foreign town.

The very ground beneath my feet
Is clothed with a diviner air;
White marble paves the silent street
And glimmers in the empty square.

Illusion! Underneath there lies
The common life of everyday;
Only the spirit glorifies
With its own tints the sober grey.

In vain we look, in vain uplift
Our eyes to heaven, if we are blind;
We see but what we have the gift
Of seeing; what we bring we find.

by Henry Wadsworth Longfellow

http://www.youtube.com/watch?v=E10K73GvCKU